Малко кученце с голямо сърце: Как Капучино спаси Кристина

публикувано на 07.02.25 в 15:30 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на "97 лапи и 1 опашка" ще ви представим нещо супер сладко, което не можем да изпием, но пък го обожаваме - и това е… Капучино! А не, няма да пием капучино, ще се наслаждаваме на едно от най-невероятните кученца, които са били гости при нас. И не, не е случайно, че се казва Капучино - цветът му е кафяв, а породата му е Той пудел (или, както се казва, играчка пудел), и наистина е като играчка, но с доза елегантност, която само пуделите могат да имат. Освен че е супер красив, Капучино е и най-пухкавото и мило нещо, което можеш да погалиш - буквално като плюшена играчка, но с живот в очите. Очите му? Най-сладките, а нослето му - по-малко от маслинка, но толкова чаровно!

Но, освен че е пухкав, той е и невероятно игрив. Да, той е истинско бебе, така че не е изненадващо, че понякога прави малки бели. Но той се учи, така че един ден ще знае всички правилни движения. Интересното е, че Капучино е подарък за Кристина Михайлова от нейния годеник, и той е наистина спасител за нея. Кучето се появява точно в момент, когато тя най-много се нуждае от него - като истински ангел, но под формата на пухкаво куче, с изразителни очички. Всъщност Кристина е искала да има куче още преди четири години и вече била решила как ще се казва. Но, Капучино идва точно в момента, когато тя има нужда от него най-много. И за нея той не е просто куче - той е нейният малък пратеник на щастие!

Попитахме Кристина, каква е истинската история зад нейния любим Капучино. Гарантираме ви, че ще се усмихнете!

"Историята на Капучино започва 2021 година, когато по някакъв начин аз си го визуализирам и имам нужда от него. Тогава имах доста тежък период в живота си и реших, че трябва да имам Капучино, но така се стекоха нещата, че не успях да намеря подходящия Капучино, който да дойде в моя живот и да ме спаси, и затова Капучино дойде при мен на 19 януари - супер сладък, на два месеца бебче. Не мога да кажа, че от първата секунда го обикнах, защото никога не съм имала куче и за мен беше странно, непознато, ново предизвикателство, но от третия ден вече го обичам като сина ми, той ми е вторият син. От третия ден той е в моето сърце и го приех като моето детенце."

Криси разказва, че Капучино е много е добър и винаги усеща, когато някой не е в настроение.

"Когато някой е тъжен, идва гушка се, супер мил е, в същото време понякога е супер забавен, супер див. Той е страхотен, той е ангел, той е пратеник, той е спокойствие, той е спасение. В него намирам сила."

Към края на разговора ни с Криси тя пожела на всички:

"Пожелавам на всички да си имат един Капучино, който да бъде утехата в живота им, близкият приятел и преди всичко да раздава усмивки, защото усмивките ни липсват в днешно време, а ние трябва да ги създаваме, трябва да ги търсим и знам, че Капучино ще раздава много усмивки, не само на мен и на моето семейство, но и на всички наши приятели, познати и клиенти."

Кристина разказва за Капучино с толкова обич. Когато става дума за любов между човек и куче, няма как да не усетите магията в тяхната връзка. Има една топлина, която излъчват и двамата, и не забравяйте - понякога малките лапи могат да променят целия ви свят.