Владимир Чешмеджиев: Колкото повече праведна е една идея, толкова повече тя се използва за манипулации

Владимир Чешмеджиев в ''Посоките на делника'', 6 март 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Докато за една част от обществото "последното убежище на негодника е именно патриотизмът", то за други "любовта към отечеството е действие на ясния разсъдък, а не на сляпа страст".

В седмицата, в която отбелязахме 147-мата годишнина от освобождението на България, дискусиите за това кой е подходящият национален празник породиха още веднъж противоположни мнения.

Къде е генезисът на превърналата се в опасна тенденция на бутафорно развяване на знамена, емблеми и национални символи, без зад това да стои нищо?

Защо повикът на Вазов да работим беше заменен от изпразнени от съдържание клишета?

Защо родолюбивата идея загуби своята популярност в последните десетилетия?

Защо топлото чувство към отечеството се приема като преструвка?

Патриотизмът, неговите измерения и неговите рушители, спомогнали той да бъде повече блян, отколкото дълг, дискутираме с Владимир Чешмеджиев, основател и ръководител на благотворителната организация Клуб "Родолюбие и отечествознание".

Радио ВИДИН: Да започнем с може би най-трудния въпрос. Вие сте човек, имащ много наблюдения върху различни пластове от обществото. Днес какво е статуквото на патриотизма в страната?

"Една изключително трудна тема, която като цяло винаги е била сложна в нашето общество. Отдавам обяснението на това, че въобще в българското общество от много векове, не дори от десетилетия, винаги е имало някакво такова пристрастие към всички останали народи. Имало е и сърбомански групи преди векове, гъркомански, включително има и българи, които са били против каузата за българска независима църква. Та и днес има също такива наченки: хора, които са много по-привързани към други държави или култури, колкото към нашата родна. За съжаление, защото самият аз обожавам нашия народ, нашата нация, България, но това е безспорно, че една от най-лошите ни характеристики... и днес виждаме, че много от българите изопачават тази дума патриотизъм и въобще тези патриотични чувства. Много я обвързват с любов може би или някакво родолюбие към чужди държави. Има и такива, които съвсем изцяло я отричат и я свързват с нещо лошо. И двата случая това е нещо много жалко".

Радио ВИДИН: Описвате реакцията в обществото. Но пък съществува и група, с която е свързана Вашата дейност: подрастващите младежи. Сигурен съм, че самите те все още не са достигнали това ниво на отричане. Как реагират младите, когато се опитвате да популяризирате българската култура, българската история, родните успехи дори?

"Много хубав въпрос. Да кажем съвсем накратко за нашите слушатели, че основно се занимаваме вече от години с лекции, срещи и работа с младежи, ученици и студенти. Организираме благотворителни събития заедно с тях. Въобще ги караме да са дейни в обществото. Хубавото при тях е, че те наистина са до голяма степен неопетнени от тези политически влияния, защото просто не са имали достъп до тях. Тези влияния са изгодни политически, а те са неопетнени точно от тази политика. В този ред на мисли - почти всички от тях, да не кажа и абсолютно всички, изпитват любов към България по най-искрен и чист начин. Тоест те не размишляват дори геополитически, просто обичат своята родина. Когато чуят исторически за някои събития или културно за нашата държава, те просто се интересуват наистина точно така, както трябва да бъде: кое е добре за нашата родина. Не размишляват за обвързаност с някоя друга държава. Не размишляват и възприемат, че патриотизмът е нещо срамно или нещо неудобно. Напротив, те вярват искрено, че това е начин за сплотяване на общността и всички, които са при нас, децата, всички се възмущават, че техните съученици, връстници са по някакъв начин незаинтересовани. Защото има и много такива, разбира се, на които не им се занимава, не се интересуват от история, от гражданско общество, което да работи в полза на всички".

Радио ВИДИН: Аз съм историк. Убедено като такъв вярвам, че политическата класа и изобщо всичко, случило се от идването на тоталитарния комунистически режим, спомогна родолюбието да бъде блян, отколкото кауза. Има обаче и друг съществен проблем: българското образование. 2025 година все още не разбирам какво цели да постигне то, как изобщо политиците си представят резултатите. Част от проблема е в училище.

"Със сигурност. Какво искат да постигнат? Аз много съм разсъждавал по този въпрос. По-скоро се съмнявам, че въобще могат да се организират по такъв начин, защото програмата цялостно, заниманията, които произтичат в часовете, много често са наистина, да не кажа безсмислени, но са в много лошо качество. Не се учат децата да разсъждават. Това е извън нашата тема даже. Не можем да говорим за някаква индоктринация или настройване в някаква посока, по-скоро не. Но можем да говорим за това, че децата наистина много страдат от това, че голяма част от часовете се провеждат чисто формално. Или че не се провеждат чисто формално, но съдържанието на това, което се преподава, е абсолютно безпредметно и безсмислено. Просто защото води до едно запаметяване, наизустяване, което е непотребно. Аз и наскоро даже бях говорил по тази тема, че вместо да се изучават децата по какъв начин да разчитат икономически данни, да правят изводи по тях, те наизустяват къде има гипс, желязна руда и цинк, което е абсолютно безсмислено".

Радио ВИДИН: Напълно сте прав, споделям тези мисли за начина, по който е структурирано това образование. След това в обществото идва един друг проблем: наблюдаваме хора, произлизащи от друга система, които обвързват родолюбието с друга наричана братска страна, макар аз да не мога да я нарека такава. Често пък сочат дейността на млади хора като Вас като фашистка - глупаво понятие, което се налага от хора, неосъзнаващи какво казват. Когато има националистически прояви, реакцията често е повърхностна.

"Първо, че откъм национализъм като цяло в обществото няма точно ясно разбиране какво представлява това. Защото това да искаш да развиваш нацията си, народа си, да живее той добре, да се грижиш за неговото благо, това също е национализъм в пълния си смисъл. Много от хората не биха го възприели по този начин. Това, което споменахме за фашизма и такива крайни идеологии, което напоследък много се налага... за голямо съжаление, това също е загубило същинския си смисъл като термин, като явление. Наскоро даже се смяхме по тази тема. То излиза, че всички са, и в глобален аспект, с някакви фашистки политически доктрини. От една страна, на Изток наричат тези от Запад фашисти и обратно. Политическите партии помежду си всичките се наричат фашистки. То не останаха такива, които да не бъдат наречени с тази дума. Това е много страшно. Тя се разводни тази дума вече. Просто не може да се употреби в същинския си смисъл. Много политически явления, които са в естеството си откровено комунистически и болшевишки, също са наречени фашистки. Употребата на тази дума по неправилен начин ни води до тази ситуация: излиза, че всички са фашисти".

Радио ВИДИН: Описвате световни процеси и явления, които по същността си са много сложни. Ако трябва да бъдем честни, проблемът с родолюбието не е само в България напоследък. Като че ли тези либерални настроения взеха връх. Може би вече е необратимо или поне така изглежда.

"Самите либерални настроения до голяма степен са несподелени включително и сред младата общност. Но пък тези либерални възгледи някак наложиха този начин на живот, а именно не е обичайно младите да се грижат за родината си, да изграждат задружна общност, тази индивидуалност, това отдалечение в обществото... те са нормални. Именно това е по-страшното. Точно с това трябва да се борим - хората да бъдат по-задружни, по-младите поколения, които търсят точно родолюбивото, защото досега им е натяквано, че това е нещо ужасно и страшно, те започват да го търсят повече. Ние просто трябва да им го предадем. Всъщност истинското родолюбие, за щастие, е неизгодно за тези, които имат някакви пристрастия към други държави или към идеологии, включително хората, които са крайни русофили, неудобно е и за политическите доктрини на ултралиберализма и фашизма, там също е неудобно. Затова ние трябва да сме родолюбиви в същинския смисъл на думата. Да се грижим точно за България".

Радио ВИДИН: Постепенно стигаме до друга тема, която мен много ме е занимавала през годините. Знаете, мине някакво време и отново стигаме до това да ходим да гласуваме. Всичко, което ни се предлага, са двете крайностите. Едните хора, които не крият своята вярност към Москва, а другите отвръщат с послания за задокеански сили, за Брюксел и т.н. През цялото време не чуваме нищо съществено, някой да излезе и да каже "България така и така, младите така и така". Ние никога не избираме България. Ние избираме това, което ни е удобно.

"Тази тема е много важна, разбира се. Колкото до самата политическа дейност: аз винаги повтарям и на тези, които са пълнолетни сред нас, макар че ни е забранено по някакъв начин да сме партийно изявени в организацията... че въобще не е нужно ти да си партийно и политически ангажиран, за да бъдеш деен в обществото. Най-малкото ти можеш да събереш една група граждани, да поставиш исканията си, да се свържеш с представителите към някоя политическа група или по-скоро институция и там да изискваш неща, които да подобрят общността. Не е нужно в този процес въобще да си партийно изявен. Ние наистина трябва да мислим кое е най-доброто за България. Аз вярвам, че сме избрали правилната посока. Не защото имам някакви пристрастия към Западна Европа, Европа и към евроатлантизма. Не защото имаме някаква мания по тях, както се изкарва... просто защото начинът на живот там е по-добър, каквото и да се говори. Икономически са много по-стабилни. Позволяват един много по-свободен начин на живот, много по-качествен начин на живот. Точно заради това въобще България трябва да бъде в тази политическа група. Това не означава, че те по някакъв начин не претърпяват, не могат да претърпят критика. Много често и това е може би най-опасното нещо в обществото ни, че ние не можем да приемем критиката. Не можем да кажем "тези сили, тези политически партии, управници, политици, те са такива и такива, а това, което правят, не е правилно"... ние това не можем да го приемем. Ти си или такъв, или онакъв. В момента, в който ти критикуваш било то Русия заради действията, било то Западния свят, ти автоматично ставаш от другата страна. Тази поляризация, тази крайност, тази радикалност е много вредна. Тя унищожава диалога в обществото. Аз, както казах, смятам че пътят на България е към Европа. Но аз постоянно имам много критики към Европа. Живял съм там. Виждам за какво става дума. Всички тези критики ги смятам за основателни. Това, че Европа е слаба в момента. Виждаме, че малко повече започват някои процеси сега. Тези неща, които се казват, са основателни. Просто в момента, в който се кажат, автоматично те превръщат в някакъв враг".

Радио ВИДИН: Друг въпрос, който ще категоризирам като неудобен. Той се артикулира в обществото често. Бих казал, че е безсмислен, но част от хората го изразяват поради различни причини: политически пристрастия, може би недостатъчно подготовка... Патриотизъм и шовинизъм едно и също ли е?

"Безспорно не. Със сигурност нямат нищо общо. По-скоро мнението се изразява от хора, които нямат представа за двете понятия. Те в същността си са съвсем различни. От момента, в който съществуват, са пределно ясно разграничени. Няма спор по тази тема. Който го твърди, просто не е чел достатъчно".

Радио ВИДИН: Много мисли ми препускат в главата. Години назад бях чел едно есе на Георги Марков за т.нар "партиен патриотизъм". Изводът беше, че патриотизмът е средство за манипулация на хората. Не мога да се съглася с определението. Не е ли патриотизмът примерът на всички будители, на всички, които започват и формират българското Възраждане? Това не е манипулация.

"Безспорно може да бъде използван за манипулация, както и всичко правено. Колкото повече праведна е една идея, по все толкова начини може и тя да се използва за манипулации. Така и с патриотизма. Той се изкривява, използва се, за да се манипулират хората. Точно заради това е ключово ние да използваме тези понятия в същинския им смисъл, за да може да ограничаваме и следващите поколения да научат, да ги разграничават кога е манипулация, когато се говори за патриотизъм. Много хора не го възприемат така. Патриотично е ти да критикуваш грешните си неща в родината си и сред народа си, за да можеш да ги поправиш. По същия начин е обвързано и с Европа: ти я критикуваш, за да може всичко това, което не е наред, да бъде поправено. Но много хора, за съжаление, не го разбират така".

Радио ВИДИН: Част от нашето общество, разбира се, обича да се прекланя на чужди модели. Стигаме до всички пристрастия на Изток и на Запад. Онези общества, които толкова много харесваме - американското и руското... исторически това са патриотични групи.

"Безспорно. Не само те, въобще западният свят, Западна Европа... до ден днешен сред местните хора, макар и вече да са по-малко заради миграцията, те обичат родините си, обичат държавата си. По никакъв начин не се срамуват от нея. Това, което се повтаря постоянно в социалните мрежи, че те по някакъв начин те не се гордеят с историята си, просто не е вярно. Това може да се разбере веднага, когато ги поразпитате малко. Ето, връщаме се към първата част на разговора, в която споменахме тези влечения на българите към чуждите държави, които са безспорно пагубни. Това е проблемът, че ние в много отношения големи части от нашето общество са повечко патриоти към другите държави от самите местни там".

Радио ВИДИН: С историята много често се борави конюнктурно. Обаче всички улици, училища и т.н, наречени с имената на чужди личности, вместо да погледнем към родните примери, към хората, давали сърцето си за България. Още един проблем, който показва, че не искаме да узреем. Спомнете си всички дискусии за Александър Невски, за граф Игнатиев. Да, границата е тънка, не искам да се подхожда конюнктурно, но пак и пак отричаме българското.

"Да, за съжаление. Просто много хора са привързани към тези имена, към тази държава, която е повтаряно много пъти през годините, в които те са раснали особено преди 90те години... просто имат една такава обвързаност към времето, към периода, към това, което е повтаряно тогава. По-скоро трябва да разберат, когато говорим за тези улици на хора, свързани с Руско-турската освободителна война: тази Русия, която участва във войната, е съвсем различна от тази днес и всъщност е унищожена от комунистическия режим. Тези, които са участвали в Руско-турската война, тоест техните наследници, те са избити пряко и са воювали с комунистическия болшевишки режим, който управлява в следващите десетилетия цялата страна. Там, където патриотизмът е бил напълно забранен. Национализмът е бил забранен. Милиони хора са отишли в лагери, защото по някакъв начин са били патриотично настроени към онази Русия. Дори да говорим за имперска Русия, хората трябва да разберат, че да, ние наистина тогава се освобождаваме. Тогава поставяме началото на българската държавност. Ясно е, че тази война ни подпомага. Но не трябва да забравяме и за руското влияние и цели. Именно, че още преди 3 март, те започват, руските дипломати, да образуват една примка върху бъдещото българско управление. Започват да се мешат в изборите за народни представители. Започват да налагат как трябва да изглежда уставът, който ние в впоследствие наричаме конституция. Това продължава и в годините след Освобождението. Това безспорно е нещо вредно. Много често, аз съм разговарял с хора, които много подкрепят тази обвързаност с Русия, тази благодарност, която ние трябвало да имаме към тях заради това освобождение и въобще за 3 март... казвал съм "добре де, Русия раздава част от българските територии, за да може тя да получи някои привилегии". Цяла Добруджа е предадена на Румъния, за да може имперска Русия да вземе Бесарабия. Цялото Поморавие, което е населено с българи почти изцяло към този момент, е подарено на Сърбия, като това е дори по Санстефанският договор. Обикновено отговорът е, че това не са български, а турски земи. Това обективно е невярно, защото населението в тези региони е българско. Въобще има много такива исторически събития, които просто показват, че Русия е един друг играч от света. Една сила, която няма някаква обвързаност с нас, просто гледа своите интереси. Заради това не можем нито да се сърдим, нито да я обичаме. Просто трябва да я разбираме по този начин. Съответно да изграждаме нашите действия по техните. След като те са имали такива интереси, ето, виждате и политиката нашата как се образува след 85 година - отдалечаваме се от тях. Съвсем разумно е да предприемем и днес сходни действия".

Радио ВИДИН: Най-големият парадокс, на който изразител е обществото, водено от политическата класа, е че титани като Левски и Ботев са употребявани грубо и грозно за цели, които абсолютно не съвпадат с техните идеи. Следователно мога да заключа, макар и болезнено, че като общество сме загубили връзка с онова, което винаги е било характерно за нас: просветата, книжовността. Убедено вярвам, че просвещението води след себе си политическа свобода, а не политическата свобода просвещение.

"Да. Абсолютно. За голямо съжаление, преди малко нали това казахме, как патриотизмът се използва за манипулации. Тези фигури също се използват за манипулации. Много често изкарват, че Христо Ботев е по някакъв начин същински комунист и привърженик на Русия, която по негово време не е по никакъв начин болшевишка държава. Едва десетилетия по-късно става. Но пък той е използван изключително дейно от социалистическата пропаганда. За Левски също много често манипулират неговите изказвания, в които той е казвал, че всички трябва да живеем по равен начин. Което е така безспорно, но все пак да не забравяме, че той е бил до края на живота си изключително вярващ православен християнин. Много често пък се използва от политическите идеолози в страната, за да се покаже, че едва ли не той е бил защитник на мултикултурализма. Което също е абсолютен абсурд. Дори този мултикултурализъм е по някакъв начин обвързан с комунистическата идея, която е безспорно доказано, че е вредна и опасна. Отново се връщаме на това, че нашите герои, които са дали живота си за България, които са в същинския смисъл патриоти или националисти, защото те са и двете в интерес на истината. Тези хора ние отново по някакъв начин ги жертваме, за да можем да прокараме някакви наши си опорки и разбирания, които са в интерес на чуждестранни сили".

Радио ВИДИН: Да си пожелаем, че тази битка, която сравнително малцинствени пластове от обществото, водят - битката за просветлите в очите и душите, ще даде резултат. Бъдещето на нашата държава зависи от това да осъзнаем на първо време кои сме, кои са хората, спомогнали за изграждането на съвременна България. Не, не трябва да търсим пример на Изток или на Запад. Примерът го имаме, просто трябва да го разчетем.

"Точно така. Дано да успеем да го изградим. Пожелавам и на нашите слушателите, на нас самите, да успеем да убедим и да научим децата да бъдат същински родолюбци".

Споделете

Патриотизмът е начин за сплотяване на общността

Владимир Чешмеджиев: Колкото повече праведна е една идея, толкова повече тя се използва за манипулации

Длъжни сме да успеем да убедим и да научим децата да бъдат същински родолюбци

БНР подкасти:

И еврото дълбоко раздели българското общество

Поклон пред Ботев и падналите за свободата на България

Крива бара - селото с най-младо население в община Брусарци

Седмица до окончателното "да" за еврото

Има ли икономиката ни потенциал за растеж?

Има ли лек за демографския срив?

Ценим ли българското слово

За БНР

Радио Видин