Да се замислим за духовното си състояние

"Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?" /Марк.2:9/

Светата Църква през последните няколко недели ни предлага места от светото Евангелие, в които се говори за греха в неговото многообразие. Чухме за митаря, който се разкаял и бил опростен, за разлика от фарисея, който останал в греховете си поради своята гордост. Чухме и за блудния син, който много години живял в нравствено падение, но намерил сили да поиска прошка и бил приет отново с бащина любов. Видяхме картината на Страшния съд и съдбата на ония, които са си отишли от тоя свят без разкаяние за греховете. Всичко това ни се предлага, за да можем постепенно да навлезем във времето на Великия пост - благоприятно време за въздържание, молитва и покаяние. И в тази втора неделя от поста ние сме приканени да разсъждаваме върху връзката между греха и болестите, и страданията в човешкия живот. Свети евангелист Марк ни разказва, как Господ Иисус Христос проповядвал в една къща в Капернаум. Там се била събрала голяма навалица народ, дошъл да чуе словото Му. В града имало един разслабен, който не можел да се движи и за когото лечителите твърдели, че не може да бъде излекуван. Роднините на нещастника, които чували, че Иисус вършил много чудни и необясними неща и помагал на много безнадеждно болни, и даже мъртви възкресявал, като чули, че Той е в града, сложили разслабения на носилка и го понесли към къщата. Там, обаче, тълпата била толкова голяма, че те по никакъв начин не можели да влязат вътре. Носачите не се обезкуражили от това. Те твърдо вярвали, че ако успеят да занесат болния при Христа, Той ще се смили и ще го излекува, и че това е единствения шанс да се помогне на страдалеца.

Нуждата ги накарала да заобиколят къщата и от към стръмния бряг да се покачат на покрива, и като го разкрият, с въжета да спуснат носилката с разслабения в стаята където бил Иисус. Спасителят, като видял случващото се и оценил вярата на носачите казал на разслабения: "Чедо, прощават ти се греховете." Сред народа дошъл да види и чуе Иисус имало и книжници, които смятали, че Той богохулства, защото само Бог единствен можел да прощава грехове. Те не знаели, че стоят пред лицето на Единородния Син Божий, Който затова е дошъл на земята, за да освободи човеците от греховете им. Христос, узнавайки нечестивите им помисли, за да покаже Божията сила, се обърнал към народа и казал: "За да знаете, че Син Човечески има власт да прощава грехове, тебе казвам: /обръщайки се към разслабения/ стани, вземи си одъра и върви си у дома." /Марк. 2:10-11/ Чудото станало. Страдалецът веднага се изправил събрал постелята си и тръгнал през множеството. Всички му сторили път, чудейки се и славейки Бога с думите: "Никога такова нещо не сме виждали."

Ако поради небрежност или леност сме отлагали това до сега, нека през Великия пост се съкрушим за всичкото сторено от нас зло и изповядаме греховете си. Постът е духовно чистилище, което ни позволява да пазим душата си чиста и здрава. Не бива да чакаме греховете да станат навик и страст, защото тогава борбата с тях е много трудна. Още в зародиша на греховно състояние, да потърсим духовния Лекар, Бога за да бъдем и телесно и духовно здрави. Особено важна в това отношение е грижата за децата, за подрастващите. Техните души са податливи не само на телесни но и на душевни болести поради съблазните които светът предлага на всяка крачка. Църквата Христова радее младежта да бъде напътствана да обръща внимание на духовния си живот и да привиква да търси лекаря на душите – Господ Иисус Христос. Да вземем пример от близките на евангелския разслабен, които не пожалиха труд, за да занесат на ръце страдащия при Христа, изпълнени с вяра, че само Той ще го спаси. Тази вяра е спасителна и може да лекува телесни и душевни недъзи. Ние имаме нужда от помощници с такава силна вяра, които да се застъпват пред Христа за нас, та Той да ни спаси. Казахме, че такива застъпници пред Христа за нас са светиите. Техните ликове затова са поставени в Божия храм, за да ни подканят да се обръщаме с молитва към тях. Вярата с която те са живели и вършили своя подвиг, и с която ходатайстват пред Бога за нас е гарант за това, че Христос ще се смили и ще каже и за нас: "Чедо прощават ти се греховете!" Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – главната идея на Библията, в кратък девиз ще звучи така: Бог и човек – завинаги заедно в съвършена любов! Тази картина е нарисувана в началото и края на Книгата на книгите. Библията има своя главен герой, който следва главната идея. Всичко опира до завръщането и събирането ни с Бога. Този процес се нарича "спасение". В тази едничка дума се събира цялото Писание!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.