Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли "Светулки зад решетките"

С годините сме свикнали с образа на Мира Добрева като журналист и телевизионен водещ. Дълго време тя беше лицето на сутрините ни, гласът, който ни пожелаваше „добро утро“. В този образ някак естествено се вписа и първата ѝ книга „Столетниците“, която се появи през 2020 г. като продължение на едноименния телевизионен проект. През 2024 г. обаче на пазара излезе нейният първи роман „Светулки зад решетките“, а той разказва една съвсем различна история.

„Светулки зад решетките“ се чете много бавно. Той е от романите, които те спъват като окови на краката, но не защото не е четивен – дори напротив. Заради историята, която разказва е. Така че ако търсите бързо четиво за развлечение, не посягайте към тази книга, защото тя ще ви задави. Ще ви смаже. Ще ви прегази като тежко натоварена кола, в която седят всички ваши предци. И тя наистина носи непосилно тежък товар, но това е товарът, който ежедневно носят на раменете си хиляди, дори милиони хора, засегнати от някаква зависимост.

За да си засегнат от зависимост, не е задължително да употребяваш някаква субстанция – достатъчно е някъде около теб да има човек, който го прави. Отровата на алкохола и наркотиците никога не унищожава само прекия си приемник. Чрез зависимия тя убива и всички съзависими, оказали се прекалено близо.

„Светулки зад решетките“ разказва историите на няколко тежки алкохолици, с които видинчанката Вáлма се среща, докато търси изход от собствената си пристрастеност, от миналото си, от себе си и света, които вече не може да понася. В пореден и може би последен отчаян опит да промени нещо, тя доброволно постъпва в психиатрично отделение.

Прекрачвайки прага на психиатрията обаче, Вáлма несъзнателно е направила онази решаваща първа крачка към справянето с проблема.  Крачката, за която говорят всички психолози и психиатри, а именно – признанието, че проблем има. Че една-две-три бири след вечеря са точно толкова голям проблем, колкото е и литър водка на закуска. Че независимо колко лесно ти се струва, на практика е изключително трудно да спреш спускането по тази коварна пързалка, особено когато си минал една невидима граница, отвъд която вече не ти вземаш решенията, а твоят убиец.

Ако през 20-те години на ХХ век Михаил Булгаков, усмихвайки се горчиво, се питаше дали все пак има полза от алкохолизма, то век по-късно, през 20-те години на ХХI век Мира Добрева вече не оставя съмнение по този въпрос. От алкохолизма няма как да има полза, независимо от кой вид е, колко е тежък и къде се коренят причините за него. Въпреки това романът ѝ „Светулки зад решетките“ няма претенциите да дава отговори, но определено дава насоки за търсенето им, навлизайки дълбоко в психологията на проблема. Например разкрива в цялата ѝ гротеска уродливата истина зад привидно изрядното семейство, отразяваща се в децата. За домашното насилие и замитането на този проблем под килима, за фалша, самотата, загубите на любими хора, усещането за безсилие, изоставеност и безизходица, за невъзможността да се впишеш.

Лавирайки успешно между минало и настояще, Мира Добрева проследява зараждането на проблема стъпка по стъпка, поколение след поколение, за да покаже, че нищо, което правим, не остава без последствия след нас. Че всички ние рисуваме образа на онези, които идват след нас. От постъпките и думите ни зависи какви хора ще бъдат наследниците ни, с какви демони ще се борят, какви ангели хранители ще имат на своя страна и дали изобщо ще имат такива.

Проследява обаче и онези мъчителни, почти невидими стъпки, с които пътят към излизането от порочния кръг започва. Парадоксалното е, че за героинята на Мира Добрева този път започва именно в психиатрията, когато тя доброволно минава по пътеката на срама, сред мизерията, вонята и мрака, зад решетките на това безрадостно място, на фона на почти деспотичното отношение към пациентите. В среда, която би пречупила всеки друг, Вáлма намира своя път към избавлението. Намира интимността, разбирането и топлината, от които е имала нужда още преди да се роди, но така и не е получила. Намира причини да обича, да вярва, да се надява. След множеството пътища без изход, които е извървявала през годините, този е последният, за който има сили.

Което, разбира се, не гарантира, че избавлението е възможно.


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05