Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

"Тия деца се превръщат в една папка, затворена, която отива в архив. Много грубо го правя това сравнение, но е наистина така. Надявам се общината и институциите, държавата, да проявят разум и да предоставят на тези деца малко повече сигурност в живота, защото те имат нужда от това нещо. Излизайки от нас, в никакъв случай няма да бъдат зачеркнати от нас, те си остават наша грижа и занапред, но ние поемаме грижата за друго дете, евентуално друго настаняване при нас и съответно вече нещата не стоят толкова лесно. Самите деца се усещат като тежест за нас, идвайки ново дете. Така че много ми се иска наистина общините, институциите, да имат някаква грижа към тях, на тези, които остават в града, да им се предостави някакво жилище, възможност за някакви курсове, професионални, ако нямат работа, защото те от това имат нужда. Те не искат да бъдат издържани. Искат да живеят самостоятелно, но в началото имат нужда от подкрепата ни. За съжаление, това неглижиране доведе до случая, който съвсем наскоро беше в Кула. Това е младеж, който е искал самостоятелно да започне живота си, но не е бил достатъчно подготвен. Бил е, както го казват в "сивата част" – нито подкрепен, нито неподкрепен. Приемните родители са продължили да го подкрепят, но това не е било достатъчно. Търсейки работа това момче, на много места са му отказвали, защото е имал ТЕЛК, което е довело до принудата му той да живее в такава среда и да приключи по този начин..."

"Апелираме към всички, които могат да чуят това нещо. Едно дете, излязло от приемна грижа има нужда от дом, но повече има нужда от работа. Като казвам работа, тук не визирам само заплатата и работодателят да го вземе на работа. Визирам, че това дете отива в друга среда. Реализира се в друга сфера. Създава контакти. Изобщо създава среда за живот, както го правят всички деца, които завършват училище и се откъсват от биологичното си семейство. Тези деца не са по-различни. Да, ние никога няма да ги оставим, те винаги ще са добре дошли, но тук пак застава този моментът, че като се освободи приемното семейство, веднага се настанява следващо дете. Има достатъчно нуждаещи се деца. Приемното семейство започва да се разкъсва някак си и емоционално, и психологически, и финансово между това, което е тук и това, което е излязло. Не е достатъчно това, което бихме могли да даваме на децата си вече веднъж излезли. Не е достатъчно, защото това е голям човек вече, големи потребности, с големи нужди, с емоционални потребности. И смятам че би било добре, не са чак толкова много децата, които излизат от приемна грижа на 18 години и тръгват по пътя на живота си. Една Община би могла да направи нещо по този въпрос. Би могло да се предложи жилище на детето. Би могло да се предложи работа. Жалко е, че институциите изобщо не мислят в тази посока." 

"Децата, които навършват пълнолетие или завършват средното си образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, напускат приемните семейства. Съответно социалните работници могат да окажат подкрепа на децата да бъдат регистрирани в Бюрото по труда и да им се предлага работа на пазара на труда. Съответно, те имат право на помощ по член 9 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане), размера на помощта е обвързан с линията на бедност. Друга подкрепа, която може да се окаже от страна на Дирекция "Социално подпомагане",  е да се изплаща наемът за общинско жилище, ако съответно общината им съдейства да бъдат настанени в такова общинско жилище и договорът е сключен задължително с детето, с лицето вече, пълнолетното. Тогава, при тези условия, ние можем да плащаме и наема на общинското жилище. В община Видин, в Комплекса за социални услуги се намира и наблюдавано жилище, което е също социална услуга, която е предвидена за такива деца, които навършват пълнолетие, остават без работа. Те там също могат да бъдат настанени за срок не повече от две години, като също трябва да продължават активно да търсят работа..."