Рая - от улицата до обичания дом

публикувано на 11.04.25 в 15:30 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешната история в "97 лапи и 1 опашка" е от онези, които не просто стоплят сърцето, а ни напомнят защо вярваме, че всяко куче заслужава втори шанс. Както и миналия петък, и днес ще ви срещнем с едно осиновено куче. А знаете, по-хубави истории от тези няма. Представяме ви Рая - микс между пинчер и британската порода ланкашир хилер.

Рая идва от Пазарджик и е осиновена след като бъдещите ѝ стопани, Виктор и Симона, преминават през задължителния процес по одобрение. Това е важна част от всяко отговорно осиновяване, защото хората от приютите искат да са сигурни, че животното ще попадне в обичащ и грижовен дом. Това не е просто формалност, а стъпка към щастливия край.

След осиновяването обаче не всичко е розово. Рая преминава през труден адаптационен период - травмите ѝ от миналото, в което е била бездомна и тормозена, я правят предпазлива и стресирана. Историята започва малко тъжно, с болка и страх, които още живеят в очите ѝ. Но... само в началото.

Красотата на тази история е, че любовта, постоянството и търпението правят чудеса. Виктор и Симона не се отказват. С всеки изминал ден те успяват да върнат доверието ѝ, да я научат отново да вярва в хората. Днес Рая е различно куче - игрива, обичана и спокойна. Разходките вече не са страх, а приключение. Докосването - не заплаха, а прегръдка.

"Когато дойде при нас беше много травмирана. Тя не знаеше какво е любов, какво е ласка, целувка, нежност, прегръдка и 6-7 месеца трябваше да работим с нея, за да ни се довери и да повярва, какво в нас, така и в себе си...Тя в началото имаше дори страх от лек шум...Беше труден период. Но после се разгърна и стана съвсем друго куче - много щастлива, любознателна и любопитна", разказва Симона.

Рая е доста спокойно куче.

"Не прави бели. Не обича да си играе с играчки, все още има страх от големи предмети. Харесва ѝ да си играе с хартия, аз ѝ позволявам, понякога взимам някаква хартия, намачквам я на топка и ѝ я давам. Така тъкмо развива и самия инстинкт на куче и е доста когнитивна задача за нея", допълва Симона.

Това е още едно доказателство, че осиновяването може да промени не само живота на животното, а и на човека до него. Защото понякога точно в спасяването на друго същество откриваме най-добрата версия на себе си.

Това е още една история, в която любовта побеждава страха. История за доверие, което не идва веднага, но когато се появи – остава завинаги. Рая вече не се крие, не трепери и не се страхува. Тя има своето място, своето легълце, своите хора. И една опашка, която маха все по-смело.

Помнете - понякога е нужно само малко сърце, за да променим един цял живот. До следващата ни среща – с още една история, която може да вдъхнови и вас да осиновите, вместо да купувате.