Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Снимка: Радио Видин

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява да покрие навреме месечните разходи за жилището като наем, ток, вода и други. Линията на бедност общо за страната e 763.83 лв. средномесечно на лице от домакинство, в сравнение с предходната година размерът ѝ нараства с 19.7%. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 401 300 души. През 2024 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Силистра - съответно 524 и 550 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1183 лв., следвана от областите Перник (897 лв.), Варна (875 лв.), Кюстендил (834 лв.) и Стара Загора (818 лева). 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46.1%. Според данните на НСИ при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта по- нисък от този при мъжете. Всеки втори беден е с начално или без образование - 56,3%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява почти два пъти за лицата с основно образование и пет пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4.8%. 

Попитахме видинчани стигат ли им месечните доходи:

"Аз живея с 450 лева, толкова ми е пенсията. Лоша работа, изнемогваме. Плащам квартира, ток, вода  и ако остане за лекарства... Пенсиите трябва да се повишат. Хората са болни. Лекарствата ми са 70 лева, децата ми пращат, когато могат, но не могат все те да ми пращат. Естеството на проблема идва от двама души, които обитават за момента българския парламент. Когато българският народ се вразуми и вземе нещата в свои ръце, тогава ще има и мегдан за развитие... След като влезем в еврозоната, минималната пенсия задължително ще стане 361 евро. Нашата съседка Гърция не спази това право и затова ги наказаха" - коментираха видинчани.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 година). Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 16.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. През 2024 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 62.5%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 16%. В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Каква е ситуацията в област Видин - разговаряхме с Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториално статистическо бюро - Северозапад.

"Това е едно статистическо изследване, което се провежда на територията на целия Европейски съюз. Целта е да се сравнят различните индикатори на бедност между страните членки. Линията на бедност за самото изследване представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход. Затова и линията на бедност за различните региони е различна. За област Видин тя е 523.99 лева. Това е средномесечно, на лице от домакинството. Линията на бедност за едно домакинство, състоящо се от двама възрастни и две лица под 14 години, за област Видин е 1100.25 лева. При този размер на прага на линията на бедност за град Видин са били 20.9% от населението."

През 2024 г. 16.6% от населението е живяло в тежки материални и социални лишения, показва още изследването на НСИ. Разговаряхме с икономиста Румен Гълъбинов

"Линията на бедност се определя ежегодно или на по-дълъг период. В България общо взето се спазва правилото ежегодно да се определя и колкото повече се вдигат минималната заплата и минималната пенсия, минималните социални плащания, толкова повече се вдига и линията на бедност. Тук логиката е по-малко хора да остават в групата под линията на бедност. Има различни икономически обяснения защо групи хора са с по-ниски доходи, има и хора без доходи и разчитат само на държавата. Затова в групата на хората, живеещи под линията на бедност, попадат трайно определена група хора, които са и като образование, и като възраст, и като квалификация неспособни да намерят реализация на пазара на труда" - коментира Румен Гълъбинов.

Какво е позицията на синдикатите? Потърсихме за коментар Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа":

"Човек не знам как оцелява, ако някой не му помага. Ние сме имали доста дебати в Министерски съвет по отношение на линията на бедност, защото единствената ѝ цел е да служи за определяне на това кои хора могат да получават социални помощи. Функцията ѝ е тази, а не че човек може да живее с тези пари някак си. Броят на населението, засегнато от тези два показателя - под жизнен минимум и под линия на бедността, продължава да расте за съжаление. Малко, но расте, а не наблюдаваме обратна тенденция."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Сталийска махала - там, където младите избират да останат

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в Сталийска махала - най-голямото населено място в община Лом. То е разделено на две махали, но те образуват едно сплотено село, по думите на местните, с които се срещнахме по време на гостуването ни там. Въпреки че през последните години населението е намаляло, в Сталийска махала все още има..

публикувано на 29.08.25 в 11:00

Продължава преходът към въвеждане на еврото

Стабилизиране на подкрепата за присъединяване към Еврозоната отчитат социологическите проучвания през лятото, докато продължава постепенният преход към общоевропейската валута в България.  През юли агенция "Алфа Рисърч" проведе третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на..

публикувано на 28.08.25 в 10:00

Как се променя пазарът на труда в Северозапада?

Според данни на Агенцията по заетостта в края на юли регистрираните безработни в бюрата по труда са били 150 000. Безработицата е била на ниво от около 5,29%, но за съжаление има една част от хората, които нито учат, нито работят, често не се и регистрират в бюрата по труда. Ние се опитваме да достигнем именно до тях, за да може и те да имат..

публикувано на 27.08.25 в 10:45

По-ниски ставки на ДДС за храни и лекарства предлага икономист

Ще помогнат ли мерките на държавата срещу необоснованото поскъпване ? Защо се вдигнаха цените? По-ниска ставка ДДС (Данък добавена стойност) за храни и лекарства предлага икономистът Румен Гълъбинов . В "Гледна точка" в "Посоките на делника" попитахме и какво мислят хората.   Близо 74% от българите в последните седмици усещат увеличение на..

публикувано на 26.08.25 в 13:59

Каква реформа предвижда новият Закон за ВиК

Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК.  Законът за ВиК е внесен в края на последната сесия на Народното събрание, разпределен е по комисии, като водеща е регионалната. Предстои разглеждане в постоянните комисии и внасяне за първо гласуване в НС.  Според гражданите проблемите с водата са няколко: "Ние сме от село и..

публикувано на 25.08.25 в 14:12

Село Железна очаква завръщането на младите

Екипът на Радио Видин гостува на село Железна, община Чипровци. Едно невероятно китно, красиво, подредено и чисто селце, което се е разположило в подножието на Западна Стара планина – от двете страни на река Огоста. Само на 2 километра е от общинския си център Чипровци и на 32 километра от областния град Монтана. Старото име на Железна е..

публикувано на 22.08.25 в 12:05

Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

В пет области в страната - Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян над 40 % от населението са пенсионери по данни на НОИ (Национален осигурителен институт) и НСИ (Национален статистически институт). Освен че рефлектира върху качеството на живот, застаряването поставя предизвикателства пред социалната система и икономиката на страната. В..

публикувано на 21.08.25 в 14:56