Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина.


Макар да е родом от Гаскония, Фредерик Бегбеде не е д`Артанян. Въпреки това не може да се отрече, че животът му е пълен с приключения, а книгите му винаги са предизвиквали, ако не скандали, то поне дискусии. Не прави изключение и неговата „изповед“.


В нея той вече не е онзи излъскан светски хлапак от „9.99 евро“, а е мъж, който на всяка цена се опитва да се впише в епохата на културна коректност, но в крайна сметка остава безпомощно застинал в собствените си навици, желания и страхове. И той признава слабостта си. Знае, че светът се променя, но осъзнава, че самият той не може. Не разбира защо, а и като че ли не иска да знае. Променил се е достатъчно, колкото да оцелее поне физически. Спрял е наркотиците, ограничил е алкохола, опитва се да внимава поне какво говори, ако не какво пише, оправдава се за грехове, които не помни да е извършил… Балансирайки по тънката линия между самосъжалението и самоосъзнаването, той не се притеснява да направи дисекция на собствените си пороци и борби, да сподели паденията си, но и върховете си, да разкаже за търсенията си – успешни и не чак толкова.


Именно тази откровеност е вероятно най-силната страна на книгата. Интимната честност. С ирония, която на моменти прераства в почти болезнена самоирония, авторът разказва за невъзможността да се откъснеш от клишетата на мъжествеността, от старите еротични сценарии, от навика да поглеждаш жените през калейдоскопа на собствените си комплекси. Всичко това понякога кара читателя да се смее, друг път да се дразни. А Бегбеде сякаш преднамерено провокира: признава пристрастия и слабости, които вече не са на мода, дребни предразсъдъци, заради които днешните поколения с удоволствие биха го „канселирали“ с едно щракване. И в това има нещо необичайно смело, макар и не винаги симпатично.


Но както самият автор казва, това, че се изповядва в една книга, не му гарантира опрощение, а и той не го очаква – нито за себе си, нито за другите. В „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ той просто се опитва да разбере себе си. Така или иначе, налага му се да спре със саморазрушението, ако иска да оцелее, защото с годините поносимостта на човек към наркотиците и алкохола става все по-слаба, а махмурлукът и абстиненцията – все по-продължителни. И на всичкото отгоре им е минала модата, както се оказва. Само че как се оцелява без пороци в един свят, сякаш изграден и крепящ се върху тях? Как оцеляваш в безумието на съвременността без да прибягваш до вредни навици?


Един от начините е като пишеш, защото да говориш често пъти се оказва лоша идея. Бегбеде сам се убеждава в това, когато една сутрин през 2018 г. къщата му осъмва нашарена с графити заради негова реплика. А ако той може нещо, то това е да пише. С неподражаемия си хумор слага на масата всичко, което си е мислил през годините за нещата и хората, формирали го като човек, мъж и… зависи кого ще питате… като негодник. За лудостта и блясъка на света и смирението, спокойствието и дори очарованието, които можеш да намериш в морската пехота например, за желанието едновременно да си част от безумието и да излезеш от него, за лицемерието, алчността, предимствата и недостатъците на славата.


Под повърхността на ретро мъжкарския нарцисизъм обаче прозира по-дълбока тревога. Прозира страхът да не останеш ненужен, невидим, безсмислен в свят, който вече няма нужда от твоите похвати за съблазняване и самооправдание. Тази тревога превръща книгата в повече от забавна изповед – тя е диагноза на едно поколение, което внезапно се оказа анахронично.


„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ не е манифест и не е покаяние. По-скоро е сприхав дневник на човек, който не желае да се преструва, че е по-добър от онова, което е. Вероятно не всички ще я харесат, а не е и нужно. Във всеки случай, в свят, в който всички се надпреварваме да демонстрираме класа и добродетели, е повече от освежаващо човек да види някой, който доброволно развява собствената си смешност и не се срамува от това.


Така че „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ е чисто и просто Фредерик Бегбеде такъв, какъвто го познаваме: и непоносим, и очарователен, но накрая – неусетно близък. Толкова близък, че дори не можете да се разсърдите, когато напуска сцената, пожелавайки ви: „Приятен апокалипсис!“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05