Томи - пратеница на съдбата

публикувано на 22.08.25 в 15:30 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана. Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата. Още никой не знае, че това момченце всъщност ще се окаже момиченце - малка принцеса, която съдбата е изпратила на точното място, в точното време. Среща своята спасителка Цветана - жена, която по онова време преживява тежка лична трагедия. И тук идва големият въпрос: дали Томи намира в лицето на Цветана своя ангел пазител, или обратното - Цветана намира спасение в малкото пухкаво същество. Вероятно и двете. Няма случайни срещи в живота.

От този ден до днес Томи и Цветана са неразделни. Връзката им е изградена върху доверие, топлина и безусловна любов. Томи е непретенциозна, но винаги вярна и отдаденa. В най-трудните и в най-радостните моменти тя е там - тихо, но с категорично присъствие, което казва: "Не си сама."

Оказва се, че Томи не е първото животинче, което Цветана приютява. Една година по-късно съдбата я среща с котка - също намерена на улицата. Така започва едно малко домашно приключение. Двете животинки заживяват заедно - като истински котка и куче, разбира се, с дребни караници и характерни различия, но и с моменти на игра, близост и взаимност. Защото, както казва самата Цветана, „семейството е семейство - независимо дали има две лапи, или четири“.

"Не знам породата на Томи, защото на 1 февруари, преди 9 години, я срещнах на улицата – беше съвсем малка, много мръсна и уплашена. Скиташе се безпризорно. Прибрах я, изкъпах я и оттогава вече девет години се гледаме, служим си, обичаме се и се разхождаме. Много ме обича и аз също много я обичам. Живеем и с котка, която една година по-късно пак прибрахме от улицата. Двете си живеят заедно – дружно, понякога се карат, понякога се обичат. Е, котката понякога си показва характера си, но слава Богу имаме голяма козина и пази... С вярната си любов и служба, Томи показва, че е разбрала всичко, което направих за нея. Кучетата усещат абсолютно всичко – каквото и да им кажеш, разбират, слушат и изпълняват. Мисля, че разбират човешката реч. Много са умни, верни и лоялни. Томи промени живота ми. Аз имах преживяна тежка трагедия и съдбата ни срещна двете. Тя ме върна към реалността, към живота. Направи дните ми по-весели и по-добри. За мен е като пратеница. Сигурна съм, че има пратеници – хора или животни – които съдбата поставя на пътя ни, за да ни помогнат и да ни изправят отново на крака. Най-вероятно тя е направила услуга на мен, а аз ѝ се отплатих с грижи, дом и храна. Тя можеше да има съвсем друга съдба, дори да не е жива днес. А благодарение на мен сега живее прекрасен живот."

И така - днес Томи е щастливо, обичано куче, а Цветана - жена, която е намерила верен приятел и утеха в най-трудните си дни. Заедно вървят през живота - крачка по крачка, лапа до ръка. Историята на Томи и Цветана е доказателство, че любовта и грижата могат да превърнат случайна среща в цял живот споделено щастие. Понякога не ние избираме животните, а те ни избират и остават завинаги до нас.

И нека помним - когато протегнем ръка и дадем шанс на едно изоставено животно, често получаваме много повече, отколкото сме дали. Получаваме вярност, топлина и приятелство, което не познава край. А понякога именно тези четири лапи ни показват, че надеждата винаги се връща.