Магарешки живот: Трифон Георгиев и неговите 40 бебета магаренца

публикувано на 28.08.25 в 17:35 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов. Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан, човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване. Историята му започва преди десет години, когато най-големият му син Тервел като бебе страда от тежка кашлица. Тогава Трифон открива лечебната сила на магарешкото мляко - не само за дихателни проблеми, но и за укрепване на имунната система. Така магаретата влизат в живота му - и остават завинаги.

Днес във фермата му живеят над сто магарета - 50 магарици, 12 мъжки и, внимание, цели 40 бебета магаренца! Те са истинската гордост на Трифон - пухкави, игриви и любопитни, всяко с характер и собствено име. За Трифон те са много повече от животни – те са негово семейство, неговата кауза и неговата безгранична любов. Магаретата, казва Трифон, са малко ревниви – всяко иска внимание за себе си. А що се отнася до прословутия им инат, според него това е просто мит.

"Най-хубавото е, че работим да увеличим фермата. Много обичаме тези животни и искаме да ги запазим като вид, а тази година имаме доста бебета. Петнадесет от началото на годината, а очакваме поне още десет до края на годината. Тук са седем в летния обор, а на фермата има още осем бебета. Те са тук отзад, виждат се – тук са на свобода. Отзад идва още един бебок. Идеята ми е да ги запазя като вид тези животни, защото наистина изчезват. Спомням си, преди магарето – добрият приятел на човека – почти във всяка къща в селото имаше магаренце, което помагаше на бабата, на дядото, ходихме на полето, на бостана и така. Тогава се гледаха и много животни във къщи, и това беше неизбежно. Нямаше трактори, нямаше такива неща, и магаренцето помагаше за всичко. Лозята са се орели с магарета, но в последствие механизирането на земеделието унищожи този вид животни и те изчезват. За жалост, много от тях са изядени.

Жалко е, защото за мен магарето е божие животно. Млякото му е много полезно, много лечебно, но ги няма. Много са малко", разказва Трифон.

Попитахме Трифон дали за малките магаренца се полагат някакви по-специални грижи, особено в първите им месеци. Той обаче сподели, че магаренцата са изключително издръжливи животни и не се нуждаят от нищо различно от обичайните грижи.

"Магарето си е див вид животно, в свободен вид е африканско животно - адаптивно, силно и може да издържи 2-3 дни дори без вода. Казват, че камилата е ценна, но магарето е по-издръжливо – в арабските страни дори го ценят повече, защото докато камилата се възстановява няколко дни след преход без вода, магарето се възстановява за около 10 минути, след като се напие. За бебетата се грижи майката - много важно е, в първите месеци не пипаме млякото, до третия месец всичко е за малкото. После си разделяме млякото с малкото – 6-7 часа отделям майката, издоявам и после пускам малкото, но това е след като е прояло. Много важно за мен е да мога да осигурявам храна на животните си, защото те дори пасища не получават. Магарето е живо създание и не трябва да се пренебрегва – тази година бях изненадан, че ветеринарните доктори казаха, че магарето не е пасищно животно. Не знам, може би не са участвали в този час, защото магарето си е пасищно животно като коня. Не може конят да получава пасища, а магарето – не. Обичам и конете, но магарето също е живо създание. Магарето е много умно, интелигентно, адаптивно и привързано към човекът. Зависи как го гледате – ако сте човек, който бие, ругае и не се грижи за животните, никога няма да ви обичат. Аз ги гледам с любов – всяко едно за мен е като мое дете и това си личи: идват при мен, гушкат се, радват се, дори ревнуват едно от друго."

Сред стадото всяко магаре си има име – от по-старите Анастаска и Юлето, през игривата Сърна (която не се отделя от стопанина, но пък не пропусна да ме настъпи), до Калина, Соня, Ерика, Саноела, Люси, Илонка, Данчо, Борислав, Симеон и най-екзотичните – Дженифър Лопес и Ел Негро. А в центъра на вниманието са именно бебетата: Ботьо, кръстен в чест на Ботев и неговата чета, която е преминала оттук, и Неделя, получила името си в деня на своето раждане. Анастасия, кръстена на майка си Атанаска. Тя ще е последното бебе на Атанаска. Всички те са шумни, любопитни и изпълнени с енергия, носещи надежда, че този древен вид ще оцелее. Трифон споделя, че още в мига на раждането всяко магаренце получава своето име.

Животът във фермата на Трифон Георгиев в село Бутан е доказателство, че когато една мечта е подхранена с обич и постоянство, тя може да съхрани дори вид, за който мнозина са забравили. Магаретата за него не са просто животни – те са символ на устойчивост и надежда. А малките магаренца, с енергията и непокорството си, носят най-важното послание – че бъдеще за този древен вид има.