От 1 януари: 620 евро минимална работна заплата

публикувано на 07.10.25 в 11:25

Снимка: Ани Петрова

Михаил Кръстев, икономист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Борислав Гуцанов, социален министър

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Добрин Иванов, АИКБ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пламен Димитров, КНСБ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 година.

Правителството предвижда тя да стане 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента, вместо досегашните 1077 лева. Кабинетът планира минималната заплата да се увеличи със 136 лева или с малко над 12 процента и половина спрямо сегашната ѝ стойност.

Социалният министър Борислав Гуцанов представи информация за нивата на минималната работна заплата в страните от Централна и Източна Европа, които по думите му като цяло имат най-ниските нива на минимални заплати в Европейския съюз по данни на Евростат.

"Най-ниската минимална работна заплата продължава да бъде в България в момента 551 евро, а най-високата е в Люксембург - 2638 евро".

От Асоциацията на индустриалния капитал в България се обявиха против увеличението. Позицията представи изпълнителният директор Добрин Иванов.

"България е с най-ниската абсолютна минимална работна заплата, но е с най-високата минимална работна заплата по отношение към произведеността, т.е. към БВП на глава от населението. Работните заплати се изработват. Когато е ниска производителността, е нормално работната заплата да не е висока".

Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.

Синдикатите подкрепят предложението на правителството.

Ръстът на минималната работна залата ще стимулира икономиката, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Инфлацията беше генерирана от други фактори, нищо общо нямаше с доходите. От 2022 г. беше близо 20%, доходите не нараснаха с толкова".

За области като Видин, които имат потенциал да бъдат по-перспективни, увеличението на МРЗ е вредно, обясни икономистът Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

"Важно е българските граждани да знаят, че минималната работна заплата представлява административна забрана за труд. Това е намеса на държавата в дейността на двама контрагенти - работодател и работник, а държавата им определя каква да бъде минималната стойност, на която би могла да бъде извършена конкретна дейност, но без съобразяване с желанието на тези контрагенти. Да кажем, че има хора, които биха желали да извършат конкретна дейност за по-малко от посочената стойност, но те нямат право, тъй като държавата го забранява. Това е изключително вредно за области като Видин, където минималната работна заплата застрашително наближава равнището на средната работна заплата. Статистиката се изкривява и така стигаме до парадокса, в който МРЗ в област като Видин от 940 лева е по-малко от 200 или малко над 200 лева от средната работа заплата в областта. Минималната работна заплата няма как да бъде средна работна заплата, тъй като това означава, че няма да бъде средна работна заплата".

Според него увеличението ще е пагубно за Видинския регион.

"За да се замрази минималната работна заплата, трябва да се промени оттук нататък нормативната рамка. Тъй като недалновидната политика на последните парламенти, в които нямаше правителства, които да мислят дългосрочно, доведе дотам, че се приеха едни промени в Кодекса на труда, които имплементираха както дявола евангелието една директива препоръчителна на ЕС, която дори не е директива, а препоръка, в която се твърди, че нивото на МРЗ трябва да отговаря на 50 % от средната работна заплата. В тази препоръка е отбелязано, че това не е единственият критерий. Други такива са медианната работна заплата, която е далеч по-обективен измерител за това какво е средното заплащане в дадена държава. Там за критерий е посочен и производителността на труда - нещо, което беше игнорирано от българските депутати, които просто въведоха 50 % от средната работа заплата. Тук влизаме в много опасен спираловиден кръг на увеличение на МРЗ, тъй като е нормално всяка следваща година средната работна заплата да продължи да расте, най-вече заради високата икономическа активност в големите областни центрове и София. Това означава, че МРЗ ще расте не на базата на преценка за това какво е най-полезно за работещите и икономиката, а на автоматичен механизъм. Нататък може да се стигне до момента, в който МРЗ в страната е равна на средната работна заплата в области като Видин. Това е изключително вредно за работещите във Видин, това лишава от възможност областта да привлича допълнителни инвестиции".

Видинчани са на мнение, че минималната работна заплата трябва да бъде над 1000 лева.

"Как ще вдигаш доходи, как ще извадиш от джоба си? Как се вдигат доходи? Трябва да се вдигне производителността!... Не е достатъчно такова увеличение, нуждите са все по-големи, цените все по-високи... Хората изнемогване, всичките от нашия блок... Катастрофа е".

Проектът за Постановление на Министерския съвет беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество през вчерашния ден.

След като консенсус за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари не беше постигнат на Тристранния съвет за сътрудничество, то тя от 1 януари ще бъде 620,20 евро.

Предстои равнището на минималната работна заплата да бъде определено с постановление на Министерския съвет.