За Учителя- с любов...

 

Едно от лицата на празниците са парадите. Наричали са ги и с други имена- шествия, манифестации, дефилета... Ако е от сърце участието в тях- хубаво. Ако ли не- дефилиращите с малко крива усмивка отчитат дейност. Формално погледнато, днес шествия, открити сцени, грамоти и приветствия Бог даде в изобилие. Не за това лице на празника обаче ни е думата. Откровено за какво ни е думата каза в рубриката "Абсурдизми" в "Посоките на делника" един учител- Людмила Генадиева:

Във време на криза, най-вече духовна, рядко говорим за негова милост Учителя. Най-често причините да се сетим за него са три: Първо- гениалното ни отроче, наследило родителския талант в ученето, е получило двойка; Второ- идат избори, а гласовете, бирата и кебапчетата традиционно не достигат. Пък и един глас, получен срещу празни обещания, никога не е излишен; Трето- когато идва 24 май. Редно е да потупаме по широкия гръб изтормозения даскал, преди да го натоварим пак още утре. Ами така, де! За "Честит празник!"...

Безвъзвратно си отиде мрачното време на ретроградния комунизъм. Заедно с него отлетяха образите на усмихнати и чистички деца, с пролетни цветя в ръце, и вървящи редом с тях ведри учителки с нови костюми. Днес нещата са коренно различни. Нямат нищо общо с миналото. Днес учителките нямат нови костюмчета- излезли са за празника с делничните си дрешки- често те са онези, с които ги помнят учениците им, завършили преди десетина години...

Днес в часа на класа Учителят е не само метач, но и пожарникар, гинеколог, че и синдикален бос... А ако му се е паднал късметът например да е член на училищната Комисия по безопасност на движението, следва да проверява изправен ли е автобусът, с който децата тръгват към морето, където учителят трябва да има и правоспособност за спасител...

Да, днес нещата нямат нищо общо с миналото. Някога канеха предпразнично учителя на банкет... Днес на банкета му викат коктейл, а даскала не го и канят на него. Днес никой не се сеща, че даскълът не е по-долу от магарето и за да върши работа, трябва да го нахранят. И не е въпросът само до хляба. Защото не само с хляб се живее...