"Каменна дъга" във Враца

Все по-голяма популярност набира експозицията от фосили, скали и минерали във врачанския исторически музей. Тя е най-новата му експозиция и е една от седемте подобни в България. Най-големите са в Националния музей и Природо-научния музей "Земята и хората".

 

Името на постоянната изложба е "Каменна дъга" и в нея има над 1 000 образци от България и европейските страни: Македония, Сърбия, Италия, Германия, Полша, Украйна. Има обаче експонати и от Русия, САЩ, Шри Ланка, Зимбабве, Мексико, Куба и Япония. Сред тях са и най-новите за целия свят, които са открити във врачанския руден район - в мините "Плакалница" и "Седмочисленици".

Минералите, скалите и фосилите са подредени в 3 големи шкафа от кедрово дърво и отделни витрини. Има и 8 табла с цветни снимки и кратки обяснителни текстове. Всички експонати разказват и показват нагледно произхода и развитието на Земята; опасните геоложки процеси; вулканите като разрушители и творци; единството на геологията, екологията и археологията; огромното богатство на Земята и геоложките феномени на България, Европа и Антарктика. Зад витрините стоят истински парчета самородно злато и сребро. Тук са минералите галенит, пирит, халкопирит, молибденит, хематит, сфалерит, кварц и полускъпоценни камъни като опал, аметист, ахат, халцедон, тюркоаз. Има и образци от скали, където са се образували диаманти, парчета от вулкана Везувий и изригналия преди година Попокатепетъл, и още над 20 вида скали и минерали.

Много интересни са фосилите- вкаменелости на древни растения и животни. В експозицията са изложени вкаменени амонити, корали, миди, таралежи, брахиоподи- прадеди на октоподите, граптолити и растителни останки. Най-уникалната вкаменелост, която може да се види само във Враца, е хипарионът. Това е вкаменен пра-пра- дядо на днешния кон. Той е на 9 млн. години и е открит от гмуркачи в морето край Камен бряг. В скалата са останали костите от хипариона и ясно личи кракът му, който завършва с 3 пръста вместо копито. Този фосил няма паралел до момента в България.

По стените на изложбата са монтирани и табла с много снимки. На тях са запечатани най-големият разлом на Земята Сан Андреас в САЩ, част от засипания от пепелта на вулкана Везувий древен град Помпей, трагедията от наводнението на 1 май 1966 година в Згориград и Враца, действащи вулкани и гейзери. Има и фотос на реставриран скелет на дейнотериум - скелет на прадядото на слона, както и снимки от Антарктида и кръстените с български имена върхове Враца и Йордан Радичков. Една от любопитните снимки е на пингвина Гошо, който е кръстен така от българите в експедицията на Антарктида. Гошо се е дресирал сам и винаги, когато пристигне или си тръгне група, отива да посрещне или изпрати хората.

 

Цялата сбирка е дарение на музея във Враца. Главната заслуга градът под Околчица да има това богатство е на Ангел Кунов- професор по геология, родом от Враца. Някои от образците са дарени от граждани, учени и колекционери. Не само туристите идват с интерес в тази част от музея.

 

Откакто е открита експозицията- 7 октомври миналата година, тук често се провеждат и учебни часове с децата от основните и средни училища. Учениците имат уникалния шанс да разгледат в детайли всичко онова, което учат по география и природознание.

 

 

До края на годината врачанският музей ще реализира още една инициатива, свързана с туризма и сбирката от минерали. На първия етаж на Куртпашовата кула- до входа на музея, ще отвори врати музеен бутик. В него ще се продават най-разнообразни украшения и предмети от минерали и полускъпоценни камъни, в това уверява директорът Илия Стоянов. Така експозицията "Каменна дъга" ще добие още по-голяма популярност.