На първи коловоз пристига влакът Мездра-Враца-София!

 

А преди известно време стана ясно, че се обсъждат предложения за спиране на влакове. Ама, както се казва, нищо ново под слънцето, нито в БДЖ-то. Вече дори не е новина, че влаковете у нас пътуват с огромно закъснение, а самото пътуване е приключение като във филм на ужасите. В такъв филм попадна и сътрудникът на РАДИО ВИДИН от Враца Ева Каралийска. Докато пътуваше от Мездра за Враца, Ева се разговори и записа мнения и на други потребители на жп-услуги. На гара Враца анкетата на Ева приключи, проблемите в БДЖ -то обаче си остават...

Понеделнишки денят ми започна с БДЖ- в мездренската гара. Действието се развива в рамките на 50 минути. Първо опитвам да си взема билет. Касите са две. И на двете се е трупнал бая народ, защото в 7.28 часа е ускореният бърз влак за София, с който пътуват над 100 човека. Продавачките кълват по клавиатурата като преяли кокошки царевични зърна и хич не си дават зор да бързат с издаването на билети. Хората са изнервени. От опашките започват да подвикват, че няма да могат да си вземат билети до идването на влака. В отговор на хорското недоволство касиерките започват да крещят, че има и други влакове за София, не е само този. Тъкмо дойде редът на един мъж пред мен, и чувам глас:

"Няма билети за ускорения бърз влак. Всички места от Горна Оряховица са продадени. С този влак не може да пътувате". Човекът започва да разпитва "а с кой точно може"... През това време съобщават, че същия този ускорен влак има 15 минути закъснение. Никой не казва защо. След може би минута, някой започна да обяснява, че закъснението било заради дъжда и лошото време. Релсите преди Плевен ли, след Плевен ли - не разбрах, били в ремонт и там се намалява скоростта на трена. Половината от пътниците отиват да пушат навън. И да псуват. Идва моят ред. Искам билет до Враца. Давам 5 лева. Билетът ми стурва 70 стотинки. Касиерката категорично ми заявява:

"Нямам да ви разваля!".

"Как нямате да развалите??? Тук от 5 часа сутринта върви народ и купува билети, въртят се пари... Ако вие нямате, кой може да ми развали??? Ама това не са 50 лева, нито 100 лева! Това са някакви смешни 5 лева!", дивя се аз.

"Отидете на вестниците", напътства ме любезно и без да й мигне окото касиерката. През това време жената от вестниците, чула къде ме препращат, се провиква:

"Да не си посмяла да ми пращаш хора да развалям пари! От сутринта съм направила едва 20 лева оборот. Откъде да имам аз пари?!"

 

Решавам да вляза в тон и на свой ред викам:

"Няма да ходя на никакви вестници. Намерете начин да ми върнете ресто!" След шумен скандал от моя страна и повишен адреналин отсам и оттам гишето, начинът е намерен. Касиреката вдига огромния си диференциал и той като тежък кораб поема към вратата на помещението. След като я затръшна така, че падна половин квадратен метър мазилка, жената, в чиито ръце за момента е съдбата на цялата гара, изчезна. Бави се около 5 минути. През това време опашката стана като вита българска баница. "Корабът" доплава с разбити цяла пачка пари. Някой от средата на баницата поясни, че нарочно не разбивали пари на дребно, за да можели после по-лесно да ги броят и отчитат. Замислих се до кой ли клас трябва да си учил, за да станеш касиер и да броиш пари така. Тръгнах към перона. Видях влака за Враца и ме побиха тръпки. Транспортното средство представляваше композиция от една машина, един вагон и след вагона още една машина. Хората се бяха накачурили вътре почти и по главите си. Гледката наподобяваше африкански автобус, по който като гроздове висят хора, маймуни, кошове и панери. А все още във влака, извинявам се, вагона, не се бяха качили пътниците от закъснелия влак. Всяка сутрин тренът за Враца изчаква този от Горна Оряховица, за да вземе и пристигащите от направление Враца-Видин. Намерих място при познати. Тръгнахме с 20 минути закъснение. Дойде кондукторът за проверка на билетите. Питам го защо вагонът е един, а машините са две? Той щастливо се усмихва и каза:

"Нека всички се помолим дори и с две машини да стигнем безаварийно Враца!" Преди да започна да се моля обаче, погледнах билета в ръцете на кондуктора. С изумление съзрях една писалка, която той държеше. Викам си "Тоя пък какво ще ми пише по билета сега?!" Докато хвърлях боб и гадаех, мъжът в тъмни и овехтели дрехи, които някои наричат униформа, забоде писеца на писалката си в билета ми и го проби. Чувството ми за хумор не издържа и се разсмях с глас:

"Да не искате да кажете, че дупчите билети с писалка вместо с перфоратор?!"

"Стар съм вече- отговори той с неговото чувство за хумор- дупча, с каквото имам..."

За 50 минути от моя живот видях като на киноекран дисекцията на българското БДЖ. Наистина не зная кой нормален европейски гражданин ще понесе, без да мисли, че това е скрита камера, целият този цирк. И който смята, че нещата могат да се оправят, нека дойде и каже как. Аз ще го изслушам и после ще се посмеем заедно...