Казусът "Рациария"

проф. Румен Иванов

"Това лято трябваше да се правят археологически проучвания от 2 август до 2 септември, а паралелно с това да се води един курс със студенти от чужбина, които всеки ден получаваха нужните познания относно града и специфики на специалността. Имах цикъл от няколко лекции, които касаят "Долнодунавската граница през І-VІ век" и някои селища по Долен Дунав. Конкретни проучвания на античния град Рациария обаче не се състояха. Искахме да копаем главната улица в посока запад-изток. За да се извършват проучвания, трябваше да получим съответния документ от София, но стана така, че директорът на Археологическия институт доц. Людмил Вагалински три пъти върна моята молба под предлог, че не е написана точно, прецизно, дори веднъж беше написал, че не му е ясно какво искаме от него. Заради големия интерес от страна на медиите, обаче, Областният управител на Видин нареди на колегата Красимира Лука, която преди това е проучвала част от тази улица, да се почисти, защото миналата година е имало много сериозни иманярски набези и улицата беше се сринали. При това почистване ние стигнахме в някои сектори до два метра дълбочина, където намерихме кутия цигари, бутилка от бира, обелка от вафла и това показва на каква дълбочина са копаели тези хора.

Въпреки това намерихме и много ценни предмети- керамика от І век, което показва, че под улицата, която е от времето на император Адриан, е имало живот или селище преди образуването на римския град. Знаем, че през І век тук са действали няколко военни части, едната е помощна единица, може би конна, а другите две са части от два легиона по долния Дунав - VІІ-и Клавдиев, който е бил в днешния Костовац, Сърбия и ІV-ти Флавиев в днешен Белград. Освен това върху самата улица намерихме друга керамика от по-късно време, много фибули, също така монети, като едната е може би от V век, което показва, че тази улица се е ползвала между първата четвърт на ІІ век и V век. Знае се, че този град е съществувал до 586 година, защото след това тук има страшни набези на авари и славяни. С това постепенно се слага край на цялата Долнодунавска отбранителна система"- каза за РАДИО ВИДИН проф. Румен Иванов, който е един най-добрите български историци в областта на древната Римска империя.

Археоложката Красимира Лука и проф. Иванов директно обвиниха директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински за наложеното вето да се извършват проучвания в античния град Рациария през това лято. Потърсихме доц. Вагалински с въпроса: "Защо не е дадено необходимото разрешение за теренни работи?"

доц. Людмил Вагалински

"Целият този казус има предистория. Още миналата година Съветът за теренни проучвания, който е към Министерството на културата и в който влизат представители на най-различни институции, на два пъти отказа такова разрешение на Красимира Лука Тодорова пак за Рациария, защото тя нямаше необходимата документация, изисквана от Закона за културното наследство. Въпреки това тя си е позволила да работи без разрешение, а това е драстично нарушение на закона. Тази година нямаше подобни опити за подаване на документи в законовия срок - зимата и пролетта - до Съвета за теренни проучвания, защото там се разглеждат спасителни и планирани разкопки. Когато Съветът за проучвания приключи дейността си за годината, се издават разрешения само за спасителни разкопки и Законът е натоварил за това Председателя на Теренния съвет, в случая- мен, като директор на НАИМ. Този път искането беше подадено за спасителни разкопки от името на един мой колега- проф. Румен Иванов, а името Красимира Лука Тодорова мисля, че въобще не фигурираше. Тя в един момент се появи като "спонсор", като човек, който щял да финансира разкопките. В което няма нищо лошо, но за пореден път документите, които трябва да бъдат представени, тези документи, които изисква Законът, ги нямаше. Това е много дълга сага, но се започна с един колектив, който Румен Иванов представи като ръководител със заместник- един друг наш колега - Борислав Павлов, който впоследствие се отказа. Румен Иванов отново трябваше да направи промени, защото евентуално разрешение се издава на конкретни лица. След това имаше куп неуредици, например документи, които не са подписани, не са подпечатани, не са изведени от онези институции, които се опитват да помагат или са заинтересовани. Смениха се няколко пъти нещата и накрая се оказа, че въпросната Красимира Лука Тодорова от името на нейната асоциация щяла да плати разноските. Това, разбира се, е възможно, никой не оспорва, само че трябва да стане по законов път. Има Наредба за извършване на сезонни археологически проучвания, която ясно казва как се организират такива спонсорства. А това означава чисти сметки и ясни правила. Това не са частни разкопки! Те отказаха да изпълнят това нещо, т.е. няма как да им се издаде разрешение, защото дейността ни се гледа под лупа и то с право. Второто нещо е, че когато се подава заявление ясно трябва да посочиш какво точно ще се прави. Освен, че са спасителни разкопки, трябва да се посочи дали е наблюдение или теренно издирване. Това е задължително, за да може да се направи отчитане след това през февруари. Румен Иванов просто отказа това да го направи. И се премина към едно медийно рекетиране, което е много странно, защото не стига, че не си спазил правилата, а се опитваш да изкараш друг виновен...", каза за РАДИО ВИДИН доц. Людмил Вагалински.

Решението за съхраняването на това, което е останало от античния град Рациария според двамата археолози:

Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН смята, че основната вина за трагичното състояние на антична Рациария носят правоохранителните и съдебните органи, които повече от 20 години не успяват да опазят местността от набезите на иманярите.

"Основният проблем на Рациария е това, че за последните повече от 20 години изобщо не е овладяна иманярската истерия. Създаден бе един полицейски пост в Арчар, който също не се справя. Иманярите продължават да си работят, дори миналата есен бяха работили с машини. Това съсипва града - това е! Правоохранителните органи и съдебната система очевидно не успяват да се справят. При това положение нито може да се запази Рациария, нито може да се работи нормално. Защото ако нямаше иманяри, това, че по финансови причини за сега Рациария не се разкопава, не е проблем, след нас също ще има хора, които ще работят и вероятно ще работят по-добре с по-добри методи, с по-голяма отговорност. Не може и не бива да искаме да проучваме всичко, но да се състезаваме с иманярите също не можем, защото ставаме техен огледален образ. Смениха се няколко ръководители на местната полиция и нищо не се получи. Това е основния проблем, и той не се решава, а всичко останало са масмедийни изяви и прехвъляне от здравата на болната глава", категоричен е доц. Людмил Вагалински.

Професор Румен Иванов пък е на мнение, че за да се съхрани античния град, на първо време веднага там трябва да започне да се работи поне по 5 месеца годишно с голям екип от най-малко 100 души. След това е необходимо да се извърши консервация на обекта. Средства за това, според проф. Иванов, могат да се привлекат чрез проекти по европейските структурни фондове.

Остава да се надяваме, че най-после ще се намери държавна воля и целенасочена политика за спасяването на Рациария. Дано през следващите години иманярските набези да бъдат овладяни, а археолозите да започнат мащабни и законови проучвания без лични вражди...