Село Ошане - между природния рай и социалната изолация

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

И днес продължаваме да търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и западането на този регион, като дадем поредния конкретен пример с още едно село от него. 

В рубриката "Добро утро, кмете" ще посетим белоградчишкото село Ошане. То се намира в Западния Предбалкан, край река Арчар, на около 12 км северозападно от Белоградчик и съвсем близо до границата със Сърбия. През селото минава третокласен път, по който вече не пътува автобусът до общинския център. Мобилна мрежа също почти няма в този пограничен район. Наличието на язовир за напояване и риболов допълва спокойната атмосфера и предлага възможност за отдих. Но това съвсем не е достатъчно нито за нормален живот, нито за развитие на туризъм. 

Селото е силно обезлюдено - от близо 700 души през 1940 година до около 20-ина са жителите днес, по данни на кметския наместник Деян Димитров. Преобладават възрастните хора. Тук няма училище, няма читалище, няма аптека, няма магазин, няма и шум. Само тишина, стари хора и кметски наместник, на когото разчитат всички. Село Ошане е потънало в безвремие -  спокойни улички, природни пейзажи и живописни селски къщи. И в същото време- икономическа и социална изолация - без работни места и без поминък. Хората тук живеят в режим на оцеляване, разчитат на социални помощи и на вниманието на близките си. 

Отправяме се към дома на кметския наместник Деян Димитров, а вече на няколко пъти имаме чувството, че селото свършва. Тук всяка втора къща е превзета от растителността. Те са разположени предимно около главната улица, успоредно на която има и рекичка, в която вода вече няма. По всичко личи, че местните често са навестявани и от диви животни. 

Кметският наместник Деян Димитров подчертава нуждата от държавна програма за подпомагане на пограничните села като тяхното, за да се предотврати “поредно угасващо” населено място. Той е първи мандат кметски наместник в селото, където е израсъл: 

"До 6-годишна възраст тук си ме е гледала баба ми. На 14 септември след обяд си тръгвахме едно време, защото на 15-и трябваше вече да сме на училище. Навремето сме били сигурно 40-50 деца. Тук се събирахме да си играем, ходехме за риба, защото тогава в реката имаше и вода, и риба. Значи аз съм бил 3-ти, 4-ти клас и ходехме с братовчеда нагоре по реката , защото имаше мряна. Хванем 5-6 мренки, донесем на обяд и баба ни ги опържи... Автобусите от Белоградчик бяха сутрин, обед и вечер. Сега няма нито един. Последно такъв имаше тук преди няколко години. Сега почти всеки ден ходя с колата до Белоградчик, за да изпълнявам поръчки на хората. За по-възрастните хора е трудно да пътуват. Те почти всички са на патронаж, карат им ядене... Помагам на всеки, който има нужда според силите си. Някои имат нужда от лекарства, други от хранителни стоки...

Тази година с отпускането на средства от общинския бюджет е по-сложно. Миналата година ми бяха отпуснали за селото бюджет от 10 000 лева. И понеже сградата на кметството е в трагично състояние, трябваше да се тръгне от покрива. Аз купих керемиди и оставих да продължим ремонта тази година, но пък сега ни спряха бюджета, защото както разбрах, орязали са ни държавната субсидия. Понеже сме си събрали местните данъци и решили, че на нас пари не ни трябват. Наградиха ни с орязване на парите. Сега - не знам. Ако до края на годината дойдат някакви пари, ще продължим. Първо, както казах, трябва да оправим покрива, защото тече. Иначе е безмислено да се хвърлят пари за ремонт вътре. Ако останат пари от ремонта, тук има една чешма, мога и нея да пооправя...", допълва Деян Димитров.

Животът в село Ошане илюстрира силно контрастираща реалност: природа и наследство от една страна, демографски и социални проблеми - от друга. Въпреки оскъдните ресурси, селото все още съществува благодарение на усилията на своите жители и скромни инициативи. Но бъдещето му зависи от системна подкрепа - от държавна политика, инфраструктурни инвестиции и социални програми, насочени към пограничните и отдалечени региони.