Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

''Общество'' в ''Посоките на делника'' на 21 август 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В пет области в страната - Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян над 40 % от населението са пенсионери по данни на НОИ (Национален осигурителен институт) и НСИ (Национален статистически институт). Освен че рефлектира върху качеството на живот, застаряването поставя предизвикателства пред социалната система и икономиката на страната. В област Видин хората, които получават различна по вид пенсия са 30 000, а тези във възраст над трудоспособната - 34% от цялото население, което в края на 2024 година е малко над 70 500.

Средната възраст на населението е 49 години, съобщи началникът на отдел „Статистически изследвания“ - Видин към НСИ Цветан Цветков.

"Под трудоспособна възраст в област Видин са 8772 души. Това са лицата до 16 години. В трудоспособна възраст са 37719 души и над трудоспособна възраст са 24051 души. Все повече от населението в областта е в тази категория над трудоспособна възраст."

Застаряването е демографска тенденция, характерна за света и Европа, но в България спецификата е ниската раждаемост, относително по-високата смъртност и заболеваемост. Коефициентът на икономическа активност в страната е около 53%, докато средният за Европейския съюз е 76%, коментира Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара.

"В момента средната, медианна възраст на работната сила в България е около 45,7 години. Ако тези темпове на застаряване продължат, се очаква някъде след 30 години, даже и по-рано, средната възраст на работещите в България да бъде 57, 60 години."

От Българска стопанска камара анализират проблема и предлагат възможности за справяне със ситуацията.

"Първо, ние имаме вътрешни ресурси, тъй като около 800 хиляди хора в трудоспособна възраст са извън пазара на труда и извън системата на образование. Безработни, икономически отпаднали, изобщо икономически неактивни лица, не само регистрираните безработни, хора, които не търсят работа, икономически обезсърчени, хора, които не търсят работа. Особено впечатление прави това, че ние имаме около 200 хиляди неработещи и неучещи млади хора."

Профилът на хора, които не са активни на пазара на труда е различен и трябва да се търсят начини те да бъдат мотивирани да работят.

"От една страна, това са хора, които нямат трудови навици, нямат мотивация за труд, не търсят работа, считат, че възнаграждението им не отговаря на техните потребности. Получават някакви доходи от родители и близки в чужбина. От друга страна това са хора, които нямат квалификация - рано отпаднали от образованието, хора, които работят в сивата икономика. Осигуряват си доходи от други източници, с ниска грамотност, в маргинализирана семейна среда. Другият възможен резерв и една тенденция, която наблюдаваме в момента, е това, че към настоящия момент около 370 хиляди хора, които са навършили пенсионна възраст, пенсионери, продължават да работят. Тук причината не е само финансова, въпреки че тя е и водещата, поради сравнително ниските пенсии, които получават. Причината е, че те притежават професионален капацитет, известна енергия и едно откъсване от работа, десоциализация, отдръпване от активния социален и икономически живот, им влияе. От трета страна това са хора, които са предимно в системата на образованието, здравеопазването, търговията, услугите, туризма, производството, строителството, сектори, където има преобладаваща сезонна заетост. На много места развитието на тези сектори без това поколение е изключително несигурно в бъдеще."

Хората в пенсионна възраст, които продължават да работят, са ценени не само заради професионалните качества и компетентност, но и заради отношението към труда и организацията на работа, коментира още Томчо Томов. По думите му, върху пазара на труда у нас оказват влияние отчетливото възрастово разслоение и диспропорциите между по-стари и по-млади. На работното място вече се срещат представители на пет поколения работна сила със съществени различия по между си. Разминаванията са в ценностите, начина на мислене, поведението и отношението към труда.

"Става все по-трудно да се ръководи, да се управлява, да се работи в екип с представители на различни поколения. Това, което е характерно е, че по-възрастните поколения - поколение T - традиционалисти, поколение Х, те съставляват някъде около 65, 66% от работна сила. Намаляват младите хора, особено по отношение на секторите, свързани с производство. Младите хора бягат от непосредствена работа с производство. Бягат от професии, свързани с така наречените STEM умения - наука, технологии, инженеринг, математика. Така че другият начин, по който може да се въздейства на пазара на труда, е да се подобри привлекателността на образованието, особено в областта на придобиването на STEM умения. Другото, което се наблюдава е, че все повече жени се включват на пазара на труда. Тук може да се въздейства. Един от проблемите на жените е свързан с отглеждане на деца, грижи за възрастни, болни хора в семейството. Ако държавата подпомогне семействата с детски градини, по-качествено здравеопазване, това ще освободи допълнителен ресурс."

Неизползван досега резерв на пазара на труда у нас са българите, които са се заселили и работят в чужбина, а те са 2 500 000.

"В момента започва да се преобръща така нареченото "емигрантско салдо". Това е брой напуснали страната, спрямо брой завърнали се. Наблюдава се една тенденция на завръщане, включително и на млади хора в България. Годишно в България се завръщат между 70 000 и 100 000 от работещите в чужбина."

За да привлечем повече българи да се върнат в страната, са нужни информация за променящите се условия, по-атрактивни възнаграждения и допълнителни социални придобивки. Очакванията са, че с приемането ни в Еврозоната ще има повече възможност за съпоставимост на възнагражденията и мобилност.

Със застаряването на работната сила, трябва да се търсят възможности за създаване на работни места, които отговарят на възрастовите потребности. Трябва да се използва потенциалът на хората в тяхната активна възраст.

"Поколението не трябва да се разглежда само като възраст, хора със сходна възраст, които са живели в определена икономическа ситуация, имат обща историческа съдба. Има голяма разлика между по-младите и по-възрастните поколения по отношения на новите технологии, промяната. Младите хора разглеждат това като нещо естествено, докато по-възрастните поколения имат повече бариери, обръщат повече внимание на риска. По отношение на труда, на ценностите по-младите хора търсят смисъла в работата, търсят някакво обществено значение, престижа на компанията, в която работят. По-възрастните хора не че имат съпротива, въпреки че имат бариери срещу новите технологии, но те са много по-внимателни. Отделят внимание на рисковете от въвеждането на нови технологии. Ситуацията е такава според нашите изследвания - те не могат да се разберат, говорят на различен език, дори използват различни комуникационни средства, различни символи."

Необходимо е да се променят културата и отношението между различните поколения. В много предприятия все още има предразсъдъци към по-възрастните. В колективите, в които има представители на различните поколения, трябва да се използват силните страни на всяко от тях, да се създава емпатия и да се отчитат потребностите им.

Според Томчо Томов, голяма част от предприятията не са подготвени за новите тенденции и оценявайки ситуацията, трябва да преструктурират своите процеси по управление и наемане на хора.

В област Видин близо 43% от хората са пенсионери. Заради ниските доходи, регионът е и сред най-бедните. Според видинчани, причина за застаряването на населението е липсата на грижи за региона през годините.

"Няма работни места, такива фирми, които да ангажират хората и младите, завършвайки заминават къде за чужбина, къде за София. Във Видин затвориха всички заводи. По-малко е било осигуряването в миналите години и съответно са по-малки и пенсиите. По този начин се намалява и стандарта."

Споделете

Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

БНР подкасти:

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

За БНР

Радио Видин