Светлана Караджова: "Католическата църква запазва общността на банатските българи"

публикувано на 21.03.13 в 12:49

"Актуално" в "Посоките на делника", 21.03.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дни след интронизацията на новия глава на римокатолическата църква папа Франциск, обръщаме поглед към католицизма в България. Това е четвъртото по численост вероизповедание в страната ни след православното християнство, исляма и протестантството.

Банатските българи изповядват католическото християнство и до днес. Селата Гостиля, Брегаре и Асеново (Плевенско), Бърдарски геран (Врачанско), и Драгомирово (Великотърновско) са основани от българи католици, завърнали се от среднодунавската област Банат след Освобождението на България през 1878 година. През 1890 г. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства, които идват от пределите на Австро-Унгарската империя. Главно това са потомци на преселилите се след Чипровското въстание от 1688 г. българи. По вяра банатските българи са католици, които използват латинския обред в храмовете. Заедно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства.

"След въстанието, в Чипровци не остават католици, защото последователите на вероизповеданието били преследвани от турците. Тогава от региона се изселват около 2000 души, оцелели след потушаването на въстанието. Затова е нормално сега там да няма хора, които изповядват тази вяра. В Чипровци, сегашните жители, нямат нищо общо с хората в Бърдарски геран. Нашите предци са от селата в Северна България, които също са били католически", разказа Светлана Караджова- кмет на белослатинското село Бърдарски геран в разговор с Ваня Минева. Хърватски католици са били първите мисионери в България. Те учат хората да пишат на латиница, на този език са били и всички молитвени книги. Затова, когато българските католици се преселват в Австро-Унгария, за тях вече е естествено да пишат на латински, разказа още кметът на селото.

"Католическата църква спасява нашата общност, защото бежанците са предвождани от свещениците. Заселвайки ги на новите места в Банат, епископите са се чувствали отговорни за хората, знаели са че трябва да ги предпазят от външни посегателства. Затова свещениците създават механизми, с които да запазят общността. Един от тях е образованието, което дават на децата", допълни Светлана Караджова.

Във връзка с честването на покровителя св. Йосиф, католическата енория в Бърдарски геран приюти мощите на блажени Евгени Босилков- епископ, който като млад свещеник, 12 години е служил в селото и е оставил незаличими следи, както в съзнанието на хората, така и в обществения живот. За живота на Евгени Босилков разказва енорийският свещеник отец Койчо Димов:

"Евгени Босилков служи в черквата от нейното освещаване през 1934 година до 1946 година. Енорийският свещеник успява да приобщи всички хората към църквата. Организирал е множество спортни и развлекателни инициативи, като ходенето на лов, излети, по време на които е успявал да предава евангелието. Също така, вярата вече е имала и дълбоки корени сред хората в Бърадски геран, което е улеснило приобщаването им към църквата."

На 11 ноември 1952 година монсеньор Евгени Босилков, който тогава е епископ на Никополската епархия, е екзекутиран задно с още трима католически свещеници- Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Свещениците били обвинени в шпионаж от тогавашната власт в България. На 15 март 1998 година във Ватикана папа Йоан-Павел Втори провъзгласява монсеньор Евгени Босилков за блажен.

"Като ходя на църква се моля за него. ... Когато видяхме мощите му, като че ли почувствахме мъката, която е преживял, докато е бил в затвора. ... В годината, в която се омъжих, убиха епископа. Той беше приятел със свекъра и свекървата ми, които скърбиха тогава за него. Като момиче пеех в църковния хор и помня песните, които свиреше Евгени Босилков. Когато идваха в храма, хората ставаха весели и радостни. Той беше добър човек"- си спомнят за Евгени Босилков някои от по- възрастните жителки на Бърдарски геран- Мария Петкова, Катерина Тошкова и Мария Тошкова.

През 1930 г. започва изграждането на католическа черква в Бърдарски геран- "Свети Йосиф", който е най-големият в Никополската епархия. Черквата е завършена и тържествено осветена на 16 април 1934 г. от епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал 31 години Никополската епархия. Вътрешното оформление на новата църква било завършено през 1936 г. На 19 март т.г. бе отслужена тържествена литургия в чест на св. Йосиф. Енорията посрещна многобройни гости от другите католически енории в страната.

© Снимка: РАДИО ВИДИН
"Църквата е трикорабна и в себе си има вплетени няколко стила- романски, новоготически и класически", разказва за храма отец Койчо Димов.

В тържествената седмица църквата "Св. Йосиф" бе широко отворена, за да могат вярващите да отправят своите молитви, търсейки застъпничеството на блажения.

По публикацията работи: Ваня Минева и Пламен Коцев