Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо се разминават католическият и православният Великден

Тази година католиците ще посрещнат Великден с около един месец по-рано от православните християни. Основната причина за тази голяма разлика във времето е, че православната църква определя датата за празнуване според Юлианския календар, а католическата църква- според Григорианския. И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е петседмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

"Отбелязването на Възкресение Христово възниква като правило през 325 година с учредяването на Вселенския събор в Никея. Дотогава християните са преследвани заради вярата си и не е било възможно на една и съща дата да се чества Великден- празникът е отбелязван хаотично. Знаело се е, че Възкресението е станало на 25 март, когато Христос е бил разпънат на кръста и до 325 година се е съблюдавал този момент",
разказа архимандрит Поликарп в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН. В Никея е решено празникът да се отбелязва в неделята след първото пролетно пълнолуние.

"Понеже понякога еврейският Великден съвпада, според това правило, с християнския, на Вселенския събор е решено никога да не се отбелязват в един и същи ден. Еврейският календар е лунен, а християните възприемат този на римската империя- слънчевия или Григориански, тъй като именно римляните им дават вече свободата да изповядват религията си. Ако православното пасхално пълнолуние настъпи преди 3 април, то православната църква не го приема за пролетно, и православният Великден се празнува цял месец по-късно от католическия, както тази година. Ако денят е след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните неделя, понеделник или вторник православният и католически Великден съвпадат. Ако обаче православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото пълнолуние е в дните сряда, четвъртък, петък или събота тогава католическият Великден се отбелязва една седмица по-рано от православния. Проблемът е, че православната църква държи на правилото от Никейския събор, а католическата църква прави реформата на календара и гледа кога настъпва астрономическото пълнолуние", обясни архимандрит Поликарп.

След като всички християни по Земята посрещаме Рождество на 25 декември всяка година, то би следвало отново всички християни на един и същи ден да се поздравяваме с "Христос Воскресе!" Защото освен в своята християнска и религиозна същност, Великден е един много хубав пролетен празник. С него се заражда желанието за живот, природата се възражда и хората се надяват на по-добри и по-честити дни. Така или иначе католиците ще празнуват Възкресение Христово или Великден тази неделя, на 31 март. Оказва се, че между католическият и православният Великден има разлики и в традиционното празнуване. Тях ще ги научим от Анюта Каменова, етнограф в Чипровския музей. В Чипровци голяма част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католицизма.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Православните повече обръщат внимание на религиозната част от празника, а при католиците преобладават традиционните вярвания, редом с религиозните обреди. Има разлика в обредните ни хлябове. В тях ние, католиците, слагаме яйца и ги печем след това във фурната. Така се получават великденските краваи. Боядисаните яйца, перашките, както ги наричаме в Северозапада- тях ги носим на кръстника, за да искаме прошка",
разказа Анюта Каменова.

В плевенското село Асеново първите заселници са етнически българи- католици от областта Банат. Хората там вече се подготвят за празника в неделя. Това съобщи Маринела Ангелова от Дружеството на банатските българи в селото:

"В момнента сме в т. нар. постно време. При нас обаче постът не е толкова строг. Той се изразява по-скоро в това да се въздържаме от неща, към които проявяваме пристрастие- като храна, действие и поведение. Подготовката за Великден се състои в боядисването на яйца и правенето на козунаци."
По публикацията работи: Лилия Димитрова и Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00