Витко Витков: "Съдиха ме, защото Асен Балкански беше в квартирата ми"

публикувано на 11.04.13 в 10:32

"Актуално" в "Посоките на делника", 11.04.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

11 април е Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи, и на пострадалите от фашизма и войната. На 11 април 1945 година, при настъплението на американската армия в Тюрингия, лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници. В същия ден американски части освобождават лагера. През Бухенвалд са преминали над 240 хиляди концлагеристи, умъртвени са над 56 хиляди души- немски комунисти, социалдемократи и представители на антифашистките сили от целия свят. През 1958 година там е открит величествен мемориален комплекс в памет на загиналите в лагера на смъртта.

Витко Витков от видинското село Макреш е бивш политзатворник. Роден е през 1924 година. Описва живота си в книга- "Живот през жаравата", но казва, че:

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Книгата на живота ми остава недописана. Както и на всеки човек, няма значение дали се е осмелил да изложи на показ преживяното, или го носи скътано в душата си."

Витко Витков е съден заради партизанина Асен Балкански:

"Съден съм, защото Асен Балкански е бил 20 дни при мен в квартирата, докато беше болен от остър ставен ревматизъм. Ходеше с два басутна, краката не ги повдигаше. Боян Чонос го беше настанил в квартирата, докато бях на панаир в Макреш. Така го заварих, без да знам, че в квартирата ми има партизанин. Това се случи през 1942 година."

Убитите партизани във Видинско са 17, политзатворниците са били около 260 души, като в това число не са включени концлагеристите, разказва мъжът:

"Следствието по моя случай продължи 52-53 дни. Четири пъти са ме извличали като парцал. И не от героизъм не съм признал за Асен Балкански, а от страх."

В днешно време Витко Витков е подел инициативата за преместването на костите на Асен Балкански от сръбското село Топли дол в Чупрене, където родният му дом е превърнат в музей.

"Така хората, които отиват да посетят дома му, ще могат да се поклонят и на гроба му", добавя бившият полизатворник.

И историята на Белоградчишко е осеяна с имената на родолюбиви българи, дали живота си за свободата и по-добрия мирен живот на родния край. Това разказа сътрудникът ни в града на скалите Иванка Петрова.

През 1938 година Георги Георгиев и Трифон Стоянов от Белоградчик, заедно с Живко Пешев от с.Салаш са интернирани в Несебър.

Денят бе почетен и от видинчани, които днес положиха цветя пред паметника на Боян Чонос.

А в периода от 1941 до 1944 година Йордан Иванов, Стоян Стоянов и Трифон Найденов от Белоградчик, както и Борис Димитров от с.Праужда, Живко Пешев и Тасо Кръстев от с.Салаш, Еленко Пекачев от с.Стакевци, Мито Живков и Тодор Тодоров от с.Боровица са затворени в концлагера в Еникьой.

Много интересна е съдбата на Александър Миленков от с.Чупрене, който през 1936 година заминава доброволец в Испания, където участва в боевете при Мадрид и на Южния фронт. А през 1939 година попада във френски концлагер. След завръщането си в България- през 1941 година, Александър Миленков е затворен в лагера в Еникьой.

По публикацията работи: Лилия Димитрова и Пламен Коцев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Витко Витков: "Съдиха ме, защото Асен Балкански беше в квартирата ми"

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

В Гара Орешец с подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк

Любен Иванов: Има системна липса на планиране и превантивен контрол

Светлин Тачев: Симбиозата между алчност и безхаберие ражда корупция и беззаконие

Защо е необходимо да изучаваме "Гражданско образование"

Комисията за защита на потребителите организира приемна за еврото в Лом

За БНР

Радио Видин