В прохладата на Искърския пролом

Потърсим ли на картата село Лютиброд, ще го намерим край величествения пролом на река Искър, амфитеатрално разположено в близост до скалите във Врачанския балкан, наречени "Ритли", недалеч от Черепишкия манастир и черепишките скали. Реката ежегодно взимала жертви и оттук идва и името на селото- Лютиброд.

До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц, гласи официалната информация за населеното място. Това разказа в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН кметският наместник Иван Коцев. 

"В днешни дни в селото живеят около 400 души, а радостното е, че успяваме да задържим младите. Причината е, че има къде да работят- до скоро имахме цех, където работеха около 70 души, но след съкращенията преди месец, останаха към 25 заети. Имаме поделение към ТСВ (Транспортно строителство и възстановяване), където също работят 25 местни. Във варовите фабрики в Черепиш и към жп- то също има работа. До Мездра и Ботевград също има удобен транспорт, за работещи там. Това е най-важното- работа да има"- каза кметският наместник.

Успешно през трите си мандата на поста Иван Коцев е успял да се пребори с нерегламентираните сметища, които са били няколко на брой. Туширал е и броя на кражбите, които сега са единици и са извършени от местни хора.

В селото си имат футболно игрище, фитнес зала, клуб на пенсионера, читалище и дори музей с народни носии. Църквата "Св. Георги" е от 12-14 век, обявена за паметник на културата от национално значение. С помощта на неправителствена организация църквата е реставрирана и отворена за посетители. Отремонтиран е първо покривът, за да се запази отвътре. Но има още какво да се желае за стенописите, които имат нужда от реставрация- казва кметският наместник.

В близост до Люти брод се намира Черепишкият манастир, в който в началото на 19 в. се е криел Софроний Врачански. Недалече от селото е и местността "Рашов дол", лобното място на последните от Ботевите четници, убити заедно с две овчарчета от селото, заради което и Вазов е написал своя разказ "Баба Илийца".

"В тази връзка всяка година на 3 юни правим възпроизвеждане на боя. Тази традиция продължава от 1962 г. без прекъсване и днес независимо от смяната на политическите власти. Ние успяваме да запазим традициите такива, каквито бяха"- разказва още Иван Коцев.

За красивата природа около селото може още много да се говори. А който го е посетил, остава впечатлен от величествената гледка на Балкана и скалния феномен "Ритлите", които се виждат и от кабинета на кметския наместник. И която гледка всеки ден изпълва с гордост хората, живеещи тук- че са част от всичко това.