Марияна Далийска: "Увеличава се нуждата от медицински физици"

Днес се отбелязва за първи път у нас Международният ден на медицинската физика. На 7 ноември през 1867 е родена Мария Склодовска- Кюри, френски учен физик и химик от полски произход, пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на отличието в две различни области на науката- физика и химия. Рождената дата на учения е избрана за Международен ден на медицинската физика. Основната тема за обсъждане през 2013 г. е рискът при медицинското облъчване. Сред организаторите на проявите е Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство. В много градове на страната днес се организират отворени врати под мотото "Ела и разбери какво работи медицинският физик".

Медицинската физика в България съществува от близо столетие, когато се проведени и първите лъчелечения на онкологично болни хора, разказа пред сътрудника ни Жоро Александров Марияна Далийска, ръководител на лабораторията по клинична дозиметрия и лъчезащита в Комплексния онкологичен център във Враца.

"Тази работа е комплекс от работа на специалист лекар-радиолог, медицински физик и рентгенови лаборанти. Новото в тази професия е, че медицински физици не трябва да има само и единствено при лъчетерапията, а във всички останали области на медицината, където се използват източници на йонизиращи лъчения. Говоря най-вече за диагностиката, защото най-голямото лъчево натоварване на населението в целия свят се дължи на медицинската диагностика. За тази цел трябва да има навсякъде, където се използва такава апаратура, като компютър томографи, мамографи, различни графични апарати, скопични апарати, трябва да има медицински физици, които да следят как апаратурата работи и как най-добре тя да се използва, така че дозите за населението да са най-ниски, а информацията за лекаря да е най-добра."

Всъщност клиничните медицински физици са тези, които поддържат специализираната апаратура, така че тя да не навреди на пациента. Увеличава се нуждата от такива специалисти, но все още са малко работните места за тях в България, каза още Марияна Далийска.

"В България трябва да бъдат обучени достатъчен брой медицински физици, за да могат да поемат работата, която е нужна във всяка една болница и отделение, където се използват такива апарати с йонизиращо лъчение. Нуждата от медицински физици нараства както в нуклеарната медицина, така и в рентгено-диагностичните отделения, които са във всяка една болница.... Тази професия не е много популярна може би, а и все пак има малко места в България за такива специалисти. В Шуменския университет, в Пловдивския и Софийския има такива специалности, но младите хора се отдръпнаха от точните науки, за съжаление. Ако има деца, които искат да работят тази професия, нека се обърнат към нас, за да разберат колко е интересно да се работи в такава междинна сфера между точните науки и медицината."

За професията на рентгенолога и има ли рискове за здравето при рентгеновите изследвания разговаряхме с д-р Данчо Кечашки, рентгенолог от видинско лечебно заведение.

"Категорично мога да заявя, че няма риск за здравето на хората при изследване с рентгенов апарат. От 26 години работя това и съм хванал старите апарати, които имаха друго устройство. Те облъчваха десет пъти повече. И въпреки това, по онова време нямаше случай в България и във Видин на работещ и на пациент, заболял вследствие на рентгенова диагностика. Съвременнита апарати са модерни и са съобразени с изискванията за правилна експлоатация, изключват всякакви рискове за човешкото здраве. Но разбира се, това е, ако се спазват правилата от страна на рентгенолозите и лаборантите. При спазването им, рискът е нулев. Друг е въпросът, когато се налагат многократни изследвания или при бременни в първите три месеца- тогава се преценява ползата от изследването да е по-голяма от риска от вредата "

Още по темата можете да чуете в аудио файла.