Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На почивка и разходка до Зайчар и Калафат

6
Колеги от Радио ВИДИН, БНР и регионални радиостанции на посещение в Калафат
Снимка: Радио ВИДИН

Знаем ли да общуваме в трансграничния регион? Добри съседи ли сме с румънците и сърбите? В "Посоките на делника" се опитахме да проверим това от призмата на културния обмен между Видин и съседните градове от двете страни на границата.

Откакто преминаването между България и Сърбия е без визи, а Дунав мост 2 скъси времето за пътуване до Калафат, контактите със съседните ни гранични райони са по-лесни. Предстои откриване на нов Граничен контролно-  пропускателен пункт при белоградчишкото село Салаш и сръбското Ново корито, което значително ще улесни общуването между хората и учрежденията от двете страни на границата. Защото сега, за да стигнем от Белоградчик до близкия сръбски град Княжевац, трябва да изминем повече от 100 километра.

Започваме с добър пример за това как млади хора от Видин и Княжевац ще научават повече за съседите си чрез танци. Такава е инициативата на две организации- да покажат какви са традициите на българския и сръбския народ, изразено в танцовото изкуство. В продължение на една година младите хора ще показват своята идентичност.

"Партньор от сръбска страна е Тимочки клуб Княжевац. Идеята е да се покаже културно- историческото наследство от двата района. По-специално да се стимулира сътрдудничеството между организациите, работещи в сферата на културата от Видин и Княжевац. Надяваме се двата съседни народа да се опознаят по-добре. Ще направим проучване на типичните местни български обичаи от Видинския район и тези от Зайчарския окръг. Ще търсим общото и различното между тях. Ще има обучения за млади хора. Доказано е, че когато някой изучава нещо с действие, тогава най-добре се усвоява. Предвидили сме учене чрез танци под мотото "Аз ще те науча на моята култура, ти ще ме научиш на своята"
- разказа пред Ани Цекова един от инициаторите от видинска страна Лазаринка Андреева.

За ученето чрез танци на млади хора ще помагат и от Тимочкия клуб в Княжевац:

"Ясно ни е, че някои традиции и обичаи, които не са дело на нашата култура, с глобализацията постепенно идват и при нас. Някога празнувахме Свети Трифон, а днес празнуваме Деня на любовта. В нашата култура няма обичай да се отбелязва нощта на вещиците, но днешните деца много обичат да ходят на бал с маски. Хубаво е, когато приемаме нови празници, но идентичността на един народ се познава по неговите традиции, култура и културно-историческо наследство. Сърбия още не е член на ЕС, за разлика от България. ЕС иска от нас да запазим културната си идентичност като ценност, която ще занесем утре в Европа. Ето така се стигна до идеята, искаме да запазим нашата традиция, да видим как го правят нашите съседи, да ги запознаем и с нашите обичаи, и да включим младите по един креативен начин"- допълни  Снежана Павкович от Тимочки клуб Княжевац.
 
Зимната пързалка в центъра на ЗайчарНе е изненада да срещнем съграждани от Видин в Зайчар или Калафат. Много българи предпочитат да празнуват в заведения в съседна Сърбия или пък използват почивните дни, за да се разходят до Румъния. По-малко от 60 километра е разстоянието от Видин до Зайчар. Преминава се с лични карти, които граничните власти прибират за проверка. Контролът е по-бавен, тъй като Сърбия все още не е страна от Евросъюза. За разлика от времето на югоембаргото, когато хора от Видин си докарваха доходи от търговия, сега пътуванията до западната ни съседка са заради условията за спорт и почивка, споделят пред Анжела Каменова наблюденията си колеги от видински медии:
 

"Като цяло в Сърбия е на първо място гурме туризмът. Прочути са сръбската скара и гостоприемство на сърбите, хубавите ресторанти и качествените блюда. Има и туристически обекти, които можем да видим. В съседния ни регион- Зайчар можем да посетим археологическия комплекс Гъмзиград, където са останките от античното селище "Феликс Ромулиана", музея в града, също и "Радулбегов конак". Интересно е, че с един билет на цена около пет лева могат да се посетят и трите обекта, като не е задължително това да стане в един ден. В България какво могат да видят сърбите? За всеки е различно. Някои идват на шопинг туризъм. Явно намират някои по-евтини и по-качествени стоки. Предполагам, че за хора, които се интересуват от история, ще е интересно да видят музея, "Баба Вида", Белоградчик, пещерата "Магура". Интересите са различни, но виждам, че във Видин сърбите повече атакуват магазините"- смята журналистът от в-к "Конкурент" Красимир Ивайлов.

Историческия музей в град ЗайчарКонтакти от двете на страници на границата създадоха и учрежденията. Сред най-активните са училищата. Една от съвместните инициативи, която обединява три региона- Видин, Зайчар и Калафат, е на тема "Разчупи предразсъдъците - свободата е равенство". В нея участват ученици от езиковата гимназия "Йордан Радичков" във Видин, Икономическо-търговска гимназия в  Зайчар и Основно училище "Константин Герота" в град Калафат. За контактите между трите училища разказа директорът на Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин Любомир Георгиев:

"Контактите за нас са едно от значимите неща, а тук сме граничен район със Сърбия- град Зайчар, с Калафат- в Румъния. Би трябвало да се познават децата, би трябвало да се познаваме и ние колегите."


 Ученици от видинската Природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I" подготвят карта на туристически обекти във Видин и Зайчар, разказа преподавателят Йордан Йорданов, когото Светлана Стоенелова срещна в Ново село. Представители на училището, както и колеги от радиото наблюдаваха характерни за новоселския край обичаи. Учебното заведение поддържа контакти с гимназията в Зайчар.

"Ще направим една интерактивна карта за двата региона, която ще прикачим към туристическите сайтове. Ще направим и туристическа брошура за нашите забележителности, която ще раздаваме в Белград и София"- каза Йордан Йорданов. Училището, в което той преподава, поддържа също контакти с гимназията в град Зайчар. 


Колеги от БНР и регионални радиостанции  заедно с генералния директор на националната медия Радослав Янкулов пред музея на изкуствата в Калафат
На 18 километра от Видин е румънският град Калафат. Сред забележителностите там са музеят на изкуствата и сградата на кметството, която е паметник на културата. Около 9 хиляди превозни средства преминават седмично в двете посоки по Дунав мост 2. Таксата за леки автомобили е 12 лева. А след откриването на съоръжението в средата на юни миналата година, по него потеглиха и редовни автобуси.

"Увеличен е обменът на стоки между двете страни. Радваме се, че беше пуснат в експлоатация новият мост по река Дунав при Видин- Калафат. От откриването на Дунав мост 2 през юни 2013 година, числата показват, че той е допринесъл за увеличаване на износа от Румъния за България с повече от 9% и за увеличаване на износа от България за Румъния с повече от 6%"- съобщи съветникът от посолството на Румъния у нас Виктор Дедиу, който беше във Видин за честването на националния ни празник 3 март.

Какво мисли за контактите от двете страни на Дунав, попитахме Аурелия Станева, която е родом от Крайова, но живее в България. Тя е технически секретар в Почетното консулство на Румъния във Видин.  

"Видин е място на румънско- българското приятелство, което е силно генерирано от общата история и общата европейска съдба. Румънците, както и българите, споделяме най-дългата европейска река, която в недалечно минало беше граница между севера и юга, а сега я считаме за общо благо, защото само заедно можем да изградим нещо хубаво и полезно. Общ приоритет и за румънци, и за българи, е влизането в Шенгенското пространство. Трябва да акцентирам също, че добрите отношения между гражданите на Видин и Калафат са се задълбочили с откриването на новото съоръжение- моста "Нова Европа"- смята Аурелия Станева, с която си поговори Анжела Каменова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00