Семейният сигнал- отживелица или необходимост днес

публикувано на 26.03.14 в 13:13

Снимка: Семейство Гидови Личен архив

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 26.03.2014 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди дни минавах по обичайния си всекидневен маршрут, когато чух пролетни птички да се обаждат в ранната утрин. След няколко секунди установих, че мелодията страшно много ми прилича на нашия семеен сигнал. Сетих се как преди време родителите ни прибираха със сигнали от незабравимите летни игри. Всяко семейство си имаше свой сигнал и беше много весело, когато ни призоваваха в тъмното. А една от майките такива трели извиваше, че никога не успях да ги наподобя. В тийнейджърските си години също измисляхме сигнали, за да накараме приятелката да се покаже на прозореца и просто да поговорим. Използва ли днес някой нещо подобно? Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров отново се включи с позиция по темата в сряда сутрин в "Посоките на делника".

"Новите технологии убиха старите начини на общуване, в това число и екзотичните подсвирвания, които бяха толкова много разпространени преди. Някога, в не дотам далечното минало, когато и "рокендролът беше млад", беше атрактивно да умееш да изкараш някоя мелодия с уста, да го превърнеш в свой сигнал, в оригинален начин да изявиш онова, което можеш… Днес това го правят модерните джаджи като GSM-и, Ipod-и, MP3-ки и тем подобни устройства, които напълниха, но и изпразниха джобовете ни. Първоначално тийнейджърите, а след тях и ние, техните родители, отвикнахме от предишните си начини на общуване, които владеехме, когато ние бяхме тийнейджъри.

Кажете ми, кой днес подсвирва на улицата? Ако случайно познавате такъв човек, със сигурност не го мислите, че е наред с разсъдъка, нали? Романтиката от 90-те години на миналия век очевидно се стопи в успехите на новите технологии, които обаче освен всичко друго ни отчуждиха един от друг.

В крайна сметка няма как да се спасим от революционните открития на новото време и ще трябва да се примирим с новите, модерните начини на общуване. Колкото по-рано го направим, толкова по-бързо ще престанем да изглеждаме като динозаври в очите на младите. Можем си страдаме тихичко и насаме, но няма да си признаваме, че това ни натъжава!"

Спомнят ли си времето, когато са използвали семеен сигнал и имали ли са въобще такъв- това попитах видинчани:

"Не си спомням... Никога не сме имали семеен сигнал... Разбира се, че и днес използвам звуков сигнал, дори когато се прибирам от участие- аз съм музикант и постоянно си подсвирквам с уста..."- казаха в анкетата някои от жителите на крайдунавския град.

Сигналите сега са трансформирани, но не се е изгубило значението им- това е мнението на психолога от Видин Катя Райчева.

"Разбира се, че модерните технологии трансформираха тези сигнали от миналото в други съвременни кодови послания. Хората имат нужда от това да се чувстват важни и значими, да са част от една двойка или компания. Всяка група хора си измисля своя начин- дали ще са знаци или звукови сигнали, като при мобилните телефони с различни сигнали ни звънят приятелите. Това е същото нещо- от психологическа гледна точка то замества онзи сигнал, който сме подавали и разпознавали като звук в миналото... Има разлика обаче в зависимост от това къде живееш. Ако си на село, където е по-спокойно, този сигнал ще се чува, за разлика от по-шумния град, където не се знае дали ще го чуят. Но се замества с други начини- с всички тези послания, които във фейсбук си правим- наша собствена снимка, емотиконите ги подреждаме по определен начин, със сигнала на мобилния телефон (когато звъни тъщата, например, свири химнът- всичко това показва психологическата потребност да си част от група. Затова мисля, че не са се изгубили, а са се трансформирали, все още има места, където се ползват и начини, по които се ползват звуковите сигнали"- каза за Радио ВИДИН Катя Райчева.

Отминалите времена си припомни и сътрудникът ни в Мездра Петко Котларски.

"Като вихър нахлуха в живота ни съвременните средства за комуникация и ни превърнаха в техни роби без да се усетим. Сега всеки от нас зависи от телефона в джоба и компютъра в работата и у дома. Вместо писма, си пишем имейли и си мислим, че това е единственият начин за комуникация.

Аз обаче съм по-възрастен и си спимням времето през 70-те и 80-те години, когато в къщи нямаше дори и домашен телефон. Това беше времето на сигнала с уста. Със сигнал баща ми напомняше, че е време да се прибирам, сигнали имаха бандите от приятели, с които се събирах за игра. И до ден днешен си спомням сигнала с първото ми гадже, който свирех зад ъгъла на съседната къща, за да не ме видят техните родители.

Младите читатели сигурно ще слушат с присмех връщането ни в миналото и спомените за сигнала с уста. Но аз не съжалявам, че съм живял така- защото тогава съм имал истински приятели и ако сега им изсвиря сигнала, веднага ще ми се притекат на помощ."

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Семейният сигнал- отживелица или необходимост днес

Затягат контрола при шофьорските курсове

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

Горещо политическо лято

Ще станат ли продължителните екстремни температури новата реалност?

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

За БНР

Радио Видин