Гомотарци на 600 години

"Подготовката върви усилено, събираме пари от хората, но разчитаме и на финансиране от Общината. Малко време остава до 29 юни, когато трябва да се случи този празник за селото. Точно на Петровден е и събора на Гомотарци", отбелязва още Цветан Маринов, не скривайки своите патриотизъм и обич към родното място.

Марин Джонов за кратко е кмет на селото през 1954 година.

"Бях учител. Един ден дойдоха от Околийския народен съвет във Видин и ми предложиха да стана председател на Селсъвета, така се наричаше тогава кметът. Аз обаче им отказах. След време пак ми предложиха, аз пак отказах, но с малко повече агитация успяха да ме навият. Стана така, че изкарах само 6 месеца на този пост, защото не пожелах да играя по свирката на някои партийни другари. Даже ме наказаха с мъмрене и с изключване от Партията. Сам реших да върна ключовете на кметството и изчезнах, дезертирах. По мое време Гомотарци беше пълно с хора, имаше и много деца, стаите в училището не стигаха", спомня си 87-годишният Марин Джонов.

Гомотарци е най-многолюдно през 20-30-те години на миналия век. Нито едно от семействата в селото не е било под 5-6 човека. В днешно време най-многолюдното семейство е това на кметицата. Ирена Иванова е млад човек и е единствената досега жена кмет на селото. Добронамерена, отзивчива, обичаща работата си и загрижена за хората от Гомотарци. Така я преценихме ние. Казва, че самото решение да се кандидатира за кмет не го взима трудно.

"Трудностите обаче започнаха още през първата година, когато се сблъсках с проблемите на селото и трябваше да започна да ги решавам. Радвам се, когато млади хора се завръщат от чужбина в Гомотарци. Вече 5-6 семейства се върнаха. Но пък за миналата година нямаме нито едно родено дете, за сметка на починалите, които са над 30 души. Тази година имаме едно родено дете. Училището го закриха през 2007 година, сега децата учат във Видин. И пустеещите къщи не са малко- около 40 от общо 400", разказва кметицата. Хората от селото й помагат, търсят я и за разрешаването на лични проблеми, като например прехвърляне на имущество.

"В Гомотарци се подготвяме за Великденските празници, събираме пари, за да свири духова музика, защото Великден без хоро на площада не може", разказва още Ирена Иванова. И пожелава на хората да се уважават, обичат и да мислят за бъдещето на селото.

А живеещите в Гомотарци или поне тези, които Йорданка Герасимова попита, казват, че всичко опира до финансите. Розовите очила отдавна са свалени.

"Пари няма, пенсиите малки, купуваме си вафли и това е. А човекът е роден да живее, да си изкара старините и да си отиде по ред и закон", разсъждават местните жители.

Целият репортаж за видинското село Гомотарци чуйте в звуковия файл. 

Снимки: Пламен Генчев