Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мизия- там, където водата отнесе спомените

10
Мизия, 04.08.2014 г.
Снимка: Светослав Цветанов, Радио ВИДИН

Августовските наводнения във Врачанска област оставиха най-дълбока и трудно зарастваща рана в Мизия. Продължителността на бедствието и тежките последици от него белязаха за дълго живота в града. Все още разследването на причините не е дало отговор дали само обилните дъждове или  престъпната небрежност при стопанисване на микроязовири и занемаряването на коритото на река Скът доведоха до потопа в Мизийско. И ако в дните на наводнението тези въпроси трескаво вълнуваха местната общественост и медиите, то сега пет месеца по-късно на дневен ред е оцеляването на пострадалите, не само физически, но и вътрешно, вътре във влажните им домове, в унищожените спомени и съсипаните животи. От август, до сега и с поглед към новата година, какво преживяха хората в Мизия?

Бедствието, което сполетя Мизия през август тази година надхвърли социалните, икономически и обществени последици. Водата изби в хронологията на града и пренаписва историята му.

Снимка: Светослав Цветанов, Радио ВИДИН"Живеехме спокойно, добре. Градът ни беше чист, спретнат и подреден, особено центърът, новият център. След случилото се, започна ново летоброене, което дано е по-добро от предишното", казват хората в Мизия.

Опустошителното наводнение порази дори и децата на града:

"Един ден просто река Скът започна да прелива. Надявам се да не го запомня, защото не обичам да помня такива трагични неща, защото да знаеш, че седем години си строил тази къща и за някакви часове тя се съсипва."

Статистическата равносметка след бедствието е следната: двама загинаха още в първите дни на наводнението, още десетима напуснаха този свят, защото не издържаха гледката на съсипаните си домове, имущество и поминък. 120 срутени къщи и още около 500 негодни за живеене. Водите на река Скът заляха със стотици хиляди кубически метра вода две трети от града и тя се задържа там около две седмици. Щетите са на стойност над пет милиона и петстотин хиляди лева. Два месеца след бедствието още щрихи към него добавя кметът Виолин Крушовенски:

"Животът продължава както казват мъдреците и е факт, че продължава. По време на наводнението се родиха деца, станаха няколко сватби, открихме учебната година, което значи, че животът тече. Въпросът е, че бавно, много бавно текат възстановителните работи и причината за това са мокрите къщи."

В навечерието на новата година около 70 души, предимно възрастни и социално слаби, вече обитават фургони и ремонтираните стаи на ученическото общежитие. Други от пострадалите напуснаха града, а преобладаващата част от засегнатите над 1 200 души, сврени във влажните си домове се опитват да намерят смисъла да продължат:

Снимка: БГНЕС"Пълна мизерия сме- както ходиш вън, така и вътре... Спаднал съм с 10 килограма, вече и побелях... Искам да благодаря на хората от цялата страна, които морално застанаха до нас, материално, има деца, има картички, волни пожертвувания в името на това да се почувстваме единни, поне в бедствието... Пречупи ни водата, много ни пречупи. Това да ни отнеме спомените и абсолютно всичко... Да, може би ще успеем да възстановим малко по малко нещата, но отнетите спомени, спомените от баба ми, нейните снимки, всичко, което ми беше оставила на мен като нейна внучка- всичко това отиде... Пожелавам си никога повече това, което видяхме, да не го виждаме отново и да можем да преодолеем това, което се случи."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45