Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Справедливостта винаги идва, но дали идва навреме?...

Жоро Александров: "В България днес май всеки е виновен до доказване на противното"

Снимка: Колаж Ваня Минева

Справедливостта винаги идва, но дали идва навреме? Търсим връзката между увеличаващия се брой на случаите на насилие и забавяните с месеци, а понякога и с години присъди над насилниците. Свикнахме да казваме:

"Е, така е. Тези неща се случват."

И да се стряскаме само когато  е станало непоправимото- отнет е човешки живот. Само тогава колеги от националните медии хукват да предават "на живо", социалните мрежи се взривяват от коментари, а гражданското общество е готово за протест. Може би защото високият адреналин покрива болката и усещането за вина- затова гневът изглежда справедлив и естествен отзвук на смъртта. А смъртта е точка. Край. Абсолютна загуба. Знак, че има и непоправими грешки. Последният повод за такива размисли ни даде инцидентът във Враца, в който живота си загуби 18-годишен ученик. Хронологията на събитието, което стресна цяла България, проследява журналистът от Враца Жоро Александров.

Инцидентът във Враца, който потресе цяла България преди точно 9 дни, продължава да прилича на история с непредвидим край. Тепърва прокуратура, адвокати, съд и медици трябва да кажат кой е виновен за смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов, който след нелеп инцидент загуби живота си на 12 януари.

Не бих си позволил да наричам останалите участници в този инцидент "убийци", тъй като знам, че по закон "всеки е невинен до доказване на противното". За съжаление, случаят от началото на миналата седмица доказа, че у нас "всеки е виновен до доказване на противното".

Много е тъжно, но е факт, че и тримата участници в този инцидент са потърпевши- Тодор вече го няма сред нас, а братята Иван и Десислав може би никога няма да се отърват от клеймото на убийци, което им лепна обществото… Пардон, лепна им го улицата и някои необмислени кореспонденции на централни и местни медии, които заедно и в един глас не спираха да предават новини за "зловещото убийство". Лошото е, че утре всеки един от тези, които сега не се съмняват във вината на братя Дамянови, утре може да е на тяхното място и да му се наложи да доказва своята невиновност. Знам, че не бива да говоря и срещу колеги-журналисти, но истината е, че те раздуха този случай и превърнаха тази тъжна история в истинска истерия…

Казах вече: няма да коментирам какво се случи миналия вторник, защото почти няма българин, който да не знае, че едно 18-годишно момче от Враца загуби живота си, а двама млади мъже бяха арестувани като извършители на зловещо деяние. Но няма да спра да задавам въпроси, чиито отговори може би дават яснота защо това нещо все пак се случи. И така:

-щеше ли изобщо да има такъв случай, ако Тодор не беше излязъл от колата си и не беше сложил металния бокс на ръката?

-щеше ли да има подобен инцидент, ако двамата братя не бяха реагирали на агресията на тийнейджъра?

-щеше ли да говорим за убийство, ако приятелката на Тодор не го беше спряла да не се разправя? А ако след това тя не беше излъгала, че приятелят й е имал бокс и че първи е нападнал?

-щеше ли да се стигне до този трагичен край, ако сеирджиите на улицата не бяха толкова много и се бе намерил поне един разумен човек, който да спре побойниците? Защото се видя, че само усилията на Мариян от агитката на "Ботев" Враца не са достатъчни…

-щеше ли да има толкова силен медиен отзвук, ако още във вторник вечерта националните медии бяха казали истината за това кой е предизвикал пътния инцидент?

-щеше ли да се вдига толкова шум, ако треньорите на Тодор не бяха публикували сърцераздирателно писмо във Фейсбук, вместо да кажат защо техният възпитаник е спрял с интензивния спорт и преди колко време?

-щеше ли прокуратурата да повдигне по-справедливи обвинения срещу Иван и Десислав, ако не беше натискана толкова брутално от медиите и стотиците на улицата?

-щеше ли по врачанските улици да има мирен протест срещу убийствата на деца, ако преди няколко месеца съдът не беше постановил 18 години за побойниците на друг ученик?

Въпросите са много. Отговорите също. Истината рано или късно ще излезе наяве, но тя няма да върне Тодор на неговите родителите, тя няма да свали доживотното клеймо от плещите на Иван и Десислав, което им лепна обществото. Лошото е, че обществото ни е болно, защото не осъзнава, че само убива своето бъдеще - децата си. Въпросът е докога ще продължи това избиване, защото скоро може да не останат млади хора в България, толкова силна е жаждата ни за отмъщение, за омраза, за агресия… Коментар на Жоро Александров от Враца.

Да, истината е в детайлите. И да, справедливостта винаги идва, но дали идва навреме? След инцидента във Враца Социалната мрежа Фейсбук почерня от траурни жалейки за убития Тодор Йорданов.

"Не е истина... Приятелю, почивай в мир. Това е нашата държава, това сме ние! Аз нямам думи... силно се надявам виновниците да бъдат наказани, а тези, които са гледали безучастно и са снимали отстрани, е, дано спите по-добре".

За съжаление и намесата не винаги е доброто решение. Дори когато става дума за човек с опит, който би трябвало да знае как да се противопостави на биячи. Изминаха повече от 15 години от смъртта на бившия директор на РДВР Видин полковник Вълчо Вълчев, който изгуби живота си в тъмния и неохраняем Крайдунавски парк, при опит да помогне на нападнат от двама насилници студент. Припомня колегата Катя Борисова.

Полковник Вълчев умря от удари с метална тръба на 22 декември 2005 година. Около 21:40 часа. От терасата на своя дом той чул виковете на нападнатия Кристиян Станков и побързал да се притече на помощ. Намесата му спасила живота на 25-годишния студент, но насилниците нападнали него. И го убили. За което Юлиян Маринов и Константин Петров получиха първият доживотна присъда, а вторият- 20 години.

Заради доблестната си постъпка полковник Вълчо Вълчев получи званието "Почетен гражданин на Видин", но посмъртно. Семейството на спасения Кристиян Станков издигна паметник на лобното му място, а местната адвокатска колегия постави паметна плоча на блока, в който е живял. През 2008 година, със заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков, бе учредена годишна награда на името на Вълчо Вълчев. Тя се дава заедно със статуетка на Ставри Калинов на доблестни граждани, оказали помощ на полицията.

Катя Борисова избра да припомни и още един стар случай- от 2010 година, когато състав на Видинския окръжен съд, с председател съдия Илия Илиев, осъди за убийството на 56-годишния Ваньо Димитров от град Брегово на по 20 години затвор, при първоначално строг режим на изтърпяване, Георги Орбов- Омбре и Асен Томов-Аси. Едно от най-тежките наказания, предвидено в закона, бе дадено заради изключителната жестокост, с която е извършено деянието. Случаят е от април 2010 година. Тогава съдебно-медицинската експертиза установи, че смъртта е настъпила в резултат на нанесен тежък побой. Двамата са извършили престъплението, за да прикрият кражба от имот в Брегово, който е надзираван от убития. Това била къщата на неговата леля и чичо, които умират мистериозно след задушаване от печка на твърдо гориво малко преди това.  Делото за убийството бе отлагано три пъти, поради неявяване на част от свидетелите от страх. Установено бе, че убийството е извършено умишлено, планирано е доста време преди това, а ограбените вещи са на стойност 140 лева- 5 лева, отвертка, два телефона и чифт обувки...

Нападенията над възрастни хора, които не могат да се защитят по никакъв начин, също са част от пейзажа на новото време. След дълга агония, през ноември във Видин почина зверски пребитата Емилия Бузова, на 94 години. Докъде стигна разследването към днешна дата припомня Десислава Андреева.

Самотно живеещата музикална педагожка бе нападната в дома си- в центъра на Видин, на 15 октомври 2015 година. Съседите и до днес се страхуват:

"Нападат старите, защото са беззащитни", казват те.

"Задържан по случая е Петър Асенов Петров, с обвинение за извършен грабеж в условията на опасен рецидив и нанесена средна телесна повреда. Чакаме резултатите от назначената съдебно-медицинска експертиза. Тя ще ни даде основание за повдигане на обвинение за причинената смърт", обясни заместникът на окръжния прокурор Владислав Влашев. Обвинение, което е основание Прокуратурата да поиска най-тежкото наказание- доживотен затвор.

Справедливостта винаги идва, но дали идва навреме? Търсим връзката между увеличаващия се брой на случаите на насилие и забавяните с месеци, а понякога и с години присъди над насилниците. Дали обаче въздаването на справедливост може да върне на хората доверието към институциите?

"Възмездието донякъде би успокоило близките на покойника. И може би би върнало доверието им в институциите. А обществото ще е една идея по-спокойно, една идея по-вярващо в правосъдието, в действията на полицията. Защото хората имат нужда да се чувстват сигурни. И прибирайки се в домовете си, не с облекчение да заключват вратата, а да са сигурни, че има кой да се грижи за тяхната безопасност", казва училищният психолог Мария Митева.

Но докато чакаме въздаването на справедливост да внесе равновесие в обществения живот, може да ни се случи да се озовем в ситуация на ескалиращ гняв, след който бързо, почти безконтролно се отключва агресия.

"Трябва да контролираме себе си, когато усетим, че сме гневни", съветва Мария Митева. Тя е категорична, че агресията е феномен, за който трябва да се говори. Обещаваме си да го направим много скоро. Като тръгнем от едно познато определение, че агресията се отключва от някаква неудовлетвореност. Затова слагаме запетая на разговора ни днес с мнението на още един психолог- Катя Кючукова. Срещнах я преди година във видинското училище "Любен Каравелов", където работи Мария Митева. Тогава Катя Кючукова обяви, че всяко пето дете в България е жертва на тормоз. Факт, който е достатъчен аргумент за това, че с децата трябва да се работи всеки ден.

"Решенията са в общуването. Всичко се случва в общуването. Когато се изследват нуждите- кой от какво е обиден, кой от какво е наранен, само тогава може да се търси общата допирателна, да се търси пътеката и начина за справяне", категорична е Катя Кючукова.

Обещах днешната тема да завърши със запетая-обещание за продължение. Нека тази запетая да е шарена.

"Да, подобни неща се случват навсякъде. Въпросът е: Работи ли се правилно с децата ни? Ангажирани ли са достатъчно в училище? Обръща ли им се внимание в къщи? Ние вярваме, че нашата мисия е един от начините да се подобри възпитанието и ценностната система на младите. Дали ще успеем? Зависи от всички нас!", коментира в профила си във Фейсбук операторът и сценарист на поредицата патриотични филми за български възрожденци Искрен Красимиров.

А актьорът, който влезе в четническите дрехи на Христо Ботев във филма на Искрен Красимиров "Ботев: От Голгота, към Свобода", Филип Филипов, призовава:

"Мили хора, обичайте се! И вярвайте в Бог!"

Днес- 21 януари, е международен ден на прегръдката. Идеята тръгнала от американски студенти през 1986 година, но бързо се разпространила по цял свят. Според традицията в този ден може да прегърнете приятелски дори напълно непознат човек. А аз се сещам за два филма- българския "Не знам, не чух, не видях", от 1984 година, на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Свобода Бъчварова и за британско-американския фентъзи филм от 1986 година "Лабиринт", с Дейвид Боуи в главната роля. Няма да ви ги разказвам- всеки може да си ги "дръпне от Интернет" и да ги види. Ако иска. Дано след това всички станем поне една идея по-добри хора.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Въстанието от лето 1850 - вик за справедливост

В българската история има дати и събития, които ни зареждат с патриотизъм и национално самочувствие. Въстанието от лятото на 1850 година в Северозападна България, когато населението от Видинско, Кулско, Ломско и Белоградчишко се вдига на бунт срещу османския гнет, е едно от тези събития.  За него малко се знае, не се изучава в учебниците. Това..

публикувано на 06.05.24 в 11:10

Село Долно Белотинци - с любов към младите и към футбола

Село Долно Белотинци е едно от 23 села в община Монтана. Намира се на 3 км от Монтана ,  този факт дава възможност хората от селото да съчетават живота на село с работата в града.  Селото е голямо и многолюдно.  Тук живеят много млади семейства, а техните деца учат в областния град Монтана. 116 са учениците, които всеки ден пътуват до..

публикувано на 03.05.24 в 12:05
Евелина Славкова

Евелина Славкова, "Тренд": Представянето в предизборната кампания ще е ключово за подредбата на партиите

Близо 10% е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния старт на..

публикувано на 02.05.24 в 10:05
Яница Петкова

Яница Петкова: Фундаменталната промяна идва от обществото, не от елита

Близо 10 % е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния..

публикувано на 02.05.24 в 10:00

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59