Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чичо Краси, пускай филма!

Снимка: Радио ВИДИН

Съществували в близкото минало професии вече са забравени, а по- младото поколение дори не е чувало за тях. Причината е в технологичния напредък и промените, които настъпиха в страната ни.

В Белоградчик имаше завод за производство на телефони, който вече е закрит и не произвежда апаратите, с които преди години разполагаше всеки дом.  

Сашка Тодорова работи в телефонния завод от 1975 година, като монтьор на комутатор. Той се състои от пластмасова основа, на която се редят 3 броя перца. Горната страна се затваря с пластмасово прозорче и раменце. След това се юстирова и се предава на работниците, които сглобяват телефонния апарат.

Снимка
"Беше малко трудничко, а ние млади, с маникюри. Изрязвахме си ноктите, за да може да работим. След това ме прехвърлиха на телефон. На една лента минават полуфабрикатите, взимаш си дъно, платката, звънеца, завиваш с въздушна отвертка, сглобяваш телефона и пускаш на пистата. ОТК-то проверява след това. По 500-600 броя сме правили на ден. На една писта сме били по 15-16 човека, а в зала сме били по 2 писти. В телефонния завод имаше около 2800 човека"
, спомня си Сашка Тодорова. Там работи до 2008 година. Обучили я на място колежките- как да монтира комутатора и след това телефона. Напуска, защото плащали малко. Сега работи в местната Община.

Петко Трифонов е работил като бригадир в железопътния превозвач. Пенсионер е от 1995 година, сега живее в село Дреновец, община Ружинци. Срещаме се с него и съпругата му Параскева в дома им. Жената е живяла, както сама ни разказа, с всички негови работни неволи. Петко Трифонов и съпругата му разказват за работата на кантонера:

Снимка"Бил съм техник по линията. Кантонерите цел ден с ключа на рамо обикалят. Наблюдават джонтовете с болтове. И тесат пътеките от края, редат камъчета и варосват. Имало е и градинари, които, вие виждате по линията колко има дървета, това е поддържано от самите градинари. Трева е косена през летото, а тези израстъци, къде сега ги виждате, това не е съществувало изобщо. Това да допуснеме храст- съсипваха кантонерите."

Спомня си и за кантонерите, които са седели в машините за снегопочистване до шофьора и са отговаряли за цялостна поддръжка на пътищата. Те са били хората, които са решавали къде и кога да се чисти като падне сняг.

"Като тръгне от Дреновец до Воднянци пристига измръзнал."

СнимкаНалбантите са майстори- занаятчии, които са подковавали работните животни, като коне, магарета и волове. Сега тези майстори са на изчезване и много трудно се намират. Във видинската занаятчийска камара, например, няма нито един налбантин. За изчезналите занаяти си говорим с председателя на Регионалната занаятчийска камара Кольо Николов.

"Ето, някои занаяти просто отмират. На мен ми е много мъчно, че трудно намираме бъчвари. Всички тръгнахме да търсим бидони от пластмаса. Дървените съдове са много по- издръжливи, не излъчват токсични вещества, могат да оцветят течността вътре, особено ракията. Във Видин нямаме хора, които да тъкат. Няма и гайтанджии. Занаятите са 57. Но иначе те бяха 129."

Отмрял занаят е и коларството, защото нямаме онези волски коли, които е имало някога. Видинските майстори си спомнят и за бай Цветко Денчев от Арчар- един от най- добрите майстори в България. Занимавал се е с грънчарство и керамика.

Част от хамбара на Плаширибови, където за пръв път е прожектиран филм в Ново село през 1920 г.В България кино за първи път е прожектирано през 1905 година. А в Ново село- през 1920-а в хамбара на Канча Плаширибова. Цяла година кинотехникът Георги Пунчев е прожектирал филми. След като построяват читалището в Ново село през 1932 година, започват по- постоянни прожекции, близо 3 години, като е бил взет под наем киноапарат. Чак през 1937 година културното средище купува нов апарат и започват да прожектират филми.

"На следващата година купуват и нафтов мотор с динамо.  До тогава са ползвали ток от мелницата на Дръндови. По това време кинотехниците се били двама- Иван Душанов и Авакум Георгиев Бондов /дядото на моя мъж/. На тях не им се е плащало нищо, а роднините им са могли да гледат безплатно филми, затова и бабата беше голяма киноманка", разказва Светла Бондова, сътрудникът ни в Ново село. В историята на киното там е записан и един пожар. Запалва се лентата на филма "Розмари", понеже филмите са били лесно запалими. Струпват се хора на изхода, а един от зрителите /Кръсто Радин/ в бързината да излезе, скача от балкона. Инцидентът се е разминал без жертви. Последната прожекция в новоселското кино е била през 1991 година.

Лятното кино в Ново село сегаВ Ново село е имало и лятно кино. Местен жител- Петко Гилов, дава собствената си градина до река Дунав, за да се построи киното. Затваря врати преди в началото на промените.

Красимир Петров е работил малко над 9 години като кинооператор в киното към читалището в Ново село. Започва работа 1984 година, две години след казармата. Тогава се  прожектират филмите от големите ролки в железните кутии, тежки по 15 килограма.

Филмите се прожектират по график. На всеки 3 дена е получавана нова лента. Всяко едно копие като дойде във Видин, е прожектирано 7 дни. Като се извъртят в окръжния град, отиват в Белоградчик, Димово, Брегово. И тръгват по селата...

Снимка"Тук ми беше първата работа. Работил съм я професията с желание, с мерак. Отначало бях помощник кинооператор, след това вече изкарах курсовете и станах киномеханик. Филмите идваха с автобуса и ние трябваше да ги чакаме на спирката. Почти във всяко село имаше кино. Много пъти с личната си кола носех филмите в Гъмзово. Това са големи ролки в железните кутии. Във всяка една имаше по 5 броя. Те бяха около 15 килограма една. Един филм беше 9 или 10 ролки. Имаше и малко по- дълги филми, когато идваха 3 кутии по 5 ролки. Това беше 2 часа и нещо. Ние тук имахме грижата да ги пренавием. Ние обръщахме ролките отначало. Това е работата на кинооператора- да захване точно и когато едната лента свърши, да пусне другата. Една ролка се зареждаше за 2-3 минути, с тренировка", разказва  Красимир Петров.

Новоселяни си спомнят как като деца са чакали да започне кинопрожекцията- като се напълни салонът и викат:

"Чичо Краси, пускай филма!" Киното е било единственото забавление по селата. И е доставяло радост на малки и големи. Сега тези емоции няма как да се върнат, просто защото времената са други и се радваме на други, нови технологии.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00