Кирилица или интернетица?

Българското национално радио започна Кампания "Кажи "Да" на кирилицата!", която ще бъде финализирана на 24 май- в деня, посветен на българската книжовност. На кирилица пишат над 300 милиона души по целия свят, твърдят водещи славянски филолози. Кирилицата е втората по разпространение азбука в света. Тя е официална писменост за България, Русия, Беларус, Украйна и още десетки народи, които населяват Руската федерация, както и за голяма част от бившите съветски републики. На кирилица пишат и четат дори неславянски нации в Далечния Изток. На кирилица пишат и в Монголия!

Съвременното признание за кирилицата дойде през 1980 година, когато папа Йоан Павел II обяви братята Кирил и Методий за покровители на Европа. След влизането на страната ни в Европейския съюз през 2007 година, кирилицата стана третата официална азбука на ЕС, след латиницата и гръцката азбука.

Познаваме ли и пазим ли това, което ни прави различни? Ползваме ли кирилицата в общуването си в социалните мрежи, когато пишем имейли, или си пращаме кратки съобщения по телефоните? Питам група момичета и момчета от видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I".

"През по-голяма част от времето пиша на латиница. Може би защото ползвам сайтове и социални мрежи, в които търся нещо или поствам на английски. И когато реша да разменя съобщения с приятели, забравям да сменя езика и продължавам на латиница... Е, пиша и на кирилица, когато пиша по-дълги съобщения. Емотиконите са забавен начин да разнообразиш чата- няма значение дали пишеш на латиница или на кирилица. А аз пиша само на кирилица. Така е откакто ми купиха първия ми компютър. И винаги се стремя да спазвам граматическите правила, когато пиша в чата. Защото въпросът не е само да пишем на български, а и да използваме езика така, както трябва. Родният ни език е част от нашата идентичност, от нашия бит и култура", коментират младежите.

И още: "Хората пишат различно- Бети пише кратко и на латиница. Аз пиша дълго и на кирилица. Старая се да спазвам правилата, както каза Рали. Има различни хора, с различни виждания. Аз пиша на кирилица, но не ползвам 4 и 6 вместо ч и ш. Грозно е... При мен разговорите са кратки. Обикновено пиша на латиница, защото с латинските букви пиша по-бързо. Но пък кирилицата е по-представителна. Когато пиша за сериозни неща, винаги пиша на кирилица. И аз предпочитам кирилицата. Но когато търся нещо в мрежите, обикновено търся не само в български сайтове, а и в други- и тогава пиша на латиница. Е, случва се да забравя да обърна на кирилица, ако реша да драсна някое кратко съобщение или коментарче в чата... Светът се глобализира. Естествено е електронните продукти да са на най-разпространения език, защото целта на тяхното създаване е такава- да се ползват от колкото може повече хора. Да, може би, би било добре да има приложения на български език и менюта на кирилица- за тези, които ползват кирилица. Ние се стараем да пишем на кирилица. За мен е много важно не само да пишем на кирилица, а да пишем грамотно на кирилица."

"Да!" на идеята на Българското национално радио казва преподавателят по български език и литература Милена Георгиева:

"Сега е моментът да се говори за това. Виждате, че тези млади хора имат желанието да запазят кирилицата. Тя наистина трябва да се опазва, за да просъществува. И ние, които сме хората на словото, би трябвало да сме тези пазители- да работим в тази посока целенасочено. Аз винаги пиша на кирилица. И приветствам позицията на сайтове, които изискват в тях да се пише само на кирилица."

Да се работи за авторитета на кирилицата трябва да е осъзнат процес, който да намери място в българското училище, смята помощник директорът на видинската математическа гимназия и преподавател по информационни технологии Жени Спасова:

"Ние сме от поколението, което в първите години на навлизането на новите технологии трябваше да работим изцяло на латиница. Наложи ни се бързо да учим английски, ако искаме да работим с компютри. После постепенно започнаха да излизат приложения за кирилизация и сега трябва да си върнем позициите на нашия език- там, където не е задължително да се работи на латиница, винаги да се минава на кирилица. Да, за нашите ученици, които добре владеят английски, е удобство да не прехвърлят азбуките. Затова смятам, че моментът е много важен- сегашното поколение наши ученици ще трябва да направят този съзнателен преход към кирилицата. Аз съм оптимист- когато си говорим с тях на тази тема, те са категорични, че трябва да се пазят позициите на нашата азбука. И винаги, когато става дума за представителен текст- било административен или свързан с учебния процес, те пишат на кирилица. Понякога, но това не е толкова често, все още се случва да ме попитат "А може ли да го напиша на латиница?". Разбира се, че отговорът  винаги е "не!" В посока "Да!" на кирилизацията работят всички колеги."

България е първата държава, която официално декларира желанието си да регистрира свой домейн ".бг" на кирилица. Въпреки получения отказ от международната Интернет организация за имена и адреси (ICANN), заради прилики с други домейни на латиница, в края на 2014 година националният домейн на кирилица ".бг" бе одобрен. Открит е пътят Интернет "да проговори" на нашия език. На 19 февруари 2016 година Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обяви, че е избрало кандидатурата на "Имена.бг" за администриране на новия домейн.Това е поредната стъпка в пускането на сайтове с изцяло български адреси. След старта на домейна.бг ще могат да се регистрират страници изцяло на кирилица.

Когато Интернет "проговори" на български език, ще бъде ли това достатъчно условие кирилицата да бъде нашият оразличителен родов белег в глобалното общество, питам поета и писател от Видин Анелия Гешева.

"Доколкото ние сме българи- каузата винаги ще бъде възможна. Компютърът, макар и неотменна част от живота ни, все още не е неотменна част от културата. Невъзможно е да общуваме с нашите велики автори, без да ползваме кирилицата. Познаването на чуждите езици ни дава достъп до световните постижения- не само културни, но и във всички сфери. Но писането на българска реч с небългарски букви е лош вкус- това е едно неуважение към самите нас. Вероятно за младите хора това е едно удобство. Работа на обществото ни е да уточни, дори не да изисква от младия народ, който пише на латиница българските думи, че е знак на самоуважение да пишеш на родния си език с родната си азбука", коментира Анелия Гешева.

"От къде започва Родината? От картинките в твоя буквар"- така с Анелия Гешева обобщихме темата до тук, с началния стих от едноименното стихотворение на руския поет Михаи́л Матусо́вский.

У нас наричаме първолаците "азбукарчета". Защото всяко начало е там- в буквите. Първата българска азбука- глаголицата- е създадена през 9 век от Константин-Кирил Философ. Исторически факт е, че през 862 година византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, а то се говори от население, което по етническа принадлежност е българско. И създаденият на основа на глаголицата книжовен език е български по произход.

Туристи от цял свят ще пишат "История Славянобългарска" в Замъка в Равадиново. Първата страница на книгата ще бъде отворена на Великден. Ето, казах си, един екстравагантен начин да се популяризира българската история и нашата азбука.И потърсих Патриция Кирилова, журналист и ПР специалист, председател на Сдружението за опазване на културно-историческото ни наследство "Велика Болгария".

"В първия ден на Великденските празници най-големият новопостроен замък в Европа- "Влюбен във вятъра", възражда мисията на силния български дух, създател на днешната цивилизация. В параклиса на Замъка, до олтара, под звуците на старинна музика, всеки посетител ще може да се пренесе в славната епоха на Паисий, като изпълни неговата заръка и препише няколко реда от създадената от него "История Славянобългарска". Поредната родолюбива идея на собственика на Замъка цели да достигне до сърцата и душите на всеки българин или чужденец, посетил Замъка. Инициативата ще подклади пламъка на патриотизма сред българите и ще запознае и многобройните гости от чужбина със славната и героична история на предците ни. "Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тази книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество, и обичате да знаете своя род и език"- думи на Паисий Хилендарски (1722-1773). Актуални и днес. Имаме нужда от този негов гняв. Очакваме да има голям интерес.

Колкото до кирилицата- това, което аз виждам, особено в социалните мрежи, трябва да популяризираме кирилицата първо сред българите. Защото това писане на българска реч с латински букви е страшно унизително за нас като българи и създатели на писменост. Това, че имаме своя писменост, означава, че ние сме много духовен народ. Двама наши царе- Борис и наследникът му Симеон, влагат политическа и държавническа енергия за да се ограмоти населението не в столицата, където по всичко личи хората са били грамотни, а в покрайнините. Да не забравяме, че френските крале са се клели в продължение на 200 години на Реймското евангелие (църковнославянски пергаментен ръкопис от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 на глаголица). Което означава, че кирилицата не е стигала само до Сърбия, Румъния и Македония... Щ, ч, ж- ние не можем да ги напишем на латиница. Тези букви ги има само в нашата азбука. Това е тема, която много ме вълнува и аз съм "за" всяка инициатива, която подкрепя нашата духовна цивилизация. Трябва първо ние да добре да осмислим какво имаме, когато говорим за кирилицата, а след това да го покажем и да го отстояваме пред другите народи", позиция на Патриция Кирилова.

Според Кина Къдрева глаголицата, като магическо (сакрално, божествено) писмо е създадена за богослужебните книги, а наречената от Климент Охридски и от останалите ученици на Кирил и Методий кирилица, е гражданско писмо за всеобщо ползване.

"Тук искам да подчертая, че глаголическата азбука на българския език е първата и единствена в света християнска, а не езическа азбучна графичност. Азбука съзнателно търсена и изградена от дълбоко вярващите християни Константин Философ и Методий като духовно послание, в което влагат християнската символика, или с други думи, те кодират християнската вяра в писмените знаци на българския език и това е уникално тяхно откритие. Тая християнска символика, вложена в азбуката на българския език в т.нар. глаголица, е съвместно дело на Двамата братя, в което духовникът Методий влага своя голям дял. Но самата азбучна система е създадена от Кирил с т.нар. кирилски буквени знаци и затова носи неговото име."

Българската азбука е изградена като духовно послание. Затова, от всичко, което прочетох през последната седмица за българската азбука, защото кирилицата е нашата- българската азбука, реших да цитирам само едно:

"Българската азбука е всъщност разказ за грамотността. Малките азбукарчета векове наред заучавали реда на знаците като текст, който и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: "Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети..."  Всяка следваща буква е конкретна дума и четени последователно, те образуват послание. Адаптирано на съвременен български език, то би звучало може би така: "Помни буквите, учи (се) да говориш! Добре е да живееш здраво (стъпил) на земята! Защото, хора, запомнете, тя е наша  опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти, мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание (върви)! Напред! До края!" Парадоксално е, че този текст може да се срещне в много публикации, но никъде няма посочено авторство. Най-често цитираният източник е електронното издание Дунав мост.

Не пожелах да ровя повече. Защо пък това да не е един нов, съвременен български фолклор, който отговаря на духовната ни потребност от национално самочувствие и закрила? Нека е така!

А за тези, на които днешната тема е влязла в окото като прашинка и не им дава мира, ето още няколко произволно избрани факта:

"Азбучна молитва" е акростих от 40 дванадесетосрични стиха, написан на глаголица, по реда на глаголическите букви. Най-старият запазен препис (руски, 12 век) представлява пролог към Учителното евангелие на Константин Преславски (9 век). Известни са 38 преписа на "Азбучната молитва". Творбата е посветена на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. Старобългарският поет изразява своята дълбока почит пред създателите на азбуката.

Азбучна молитва (Поетичен превод с акростих)

"Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с "новооткрити славянски букви". ИЗТОЧНИК.

"Глаголицата- славянска писменост, или преработена старобългарска писменост? Кирил и Методий, създават нова азбука, която директно черпи вече познати знаци от тези на древните българи." ИЗТОЧНИК.