Сред красотата на село Средогрив

"Затвориха магазина на местната кооперация преди две години, оттук купувахме продуктите по-евтино. Сега пазаруваме от барчето отсреща на по-високи цени. Едно време тук какво беше.

Тук, където е клубът на пенсионера, беше сладкарница, от Монтана 3 пъти караха закуски.

Беше пълно с деца, купуваха хората, поток неспирен, сега няма закуски, няма деца, няма и хора..."-

Срещнахме се и с кмета на Средогрив Красимир Кирилов, който е на поста вече 4 мандата. Занимава се с проблемите и радостите на съжителите си много години, знае всеки дом и всеки човек. Със съжаление ни казва статистиката за намаляването на населението в последните години и липсата на млади хора.

Но, както се казва, надеждата крепи човека- това, че някой ден повече чужденци ще научат за красивия пейзаж, чистия въздух и прохладните води на преминаващата през селото река Лом и че ще пожелаят да живеят тук, и ще върнат живота в селото. А надеждите им не са съвсем безпочвени, защото казват, че са интернационално село.

"Имаме празни къщи, но не са чак толкова много. Имаме си чужденци- руснак, който си купи къща до площада, къща на англичанин имаме и белгиец, който има овцеферма и прасета. А как се вписват в пейзажа ли- ами, налага ни се да учим езици"- разказа ни кметът.

Лятото тук е прекрасно, навсякъде цари спокойствие, в селото са много от наследниците, които иначе живеят далеч, в суетата на града. С трепет чакат и откриването на ловния сезон. Местната ловна дружинка е от 15-ина ловци.

Малка ферма в село Средогрив имат Ирина Славчева, която е от Белоградчик и белгиецът Филип Лотле. Те се надяват да докажат, че и в България е възможно малко стопанство със затворен цикъл на производство да се самоиздържа. За целта се надяват да успеят да развъдят специалната порода белгийски прасета, които са с малко мазнина, но пък достигат до 400 кг. Във фермата имат и овце.

В Средогрив имат пощенски клон, който, както и другите подобни, е две в едно- магазин и поща. Тук работи Елена Еленкова, за по 4 часа всеки ден. Други 4 часа от деня й преминават в читалището, където работи и с местните самодейци.

"Към читалището имаме малка самодейна група, събираме се на празници, ходим по събори, където ни поканят. Имаме си и група готвачи, правят бел муж, баница с ориз, косачко кисело и други местни специалитети"- каза Елена Еленкова.

Целия репортаж за живота в село Средогрив може да чуете в звуковия файл.