"Българското общество е едно от най-толерантните в Европа, дори е по-толерантно от обществото в САЩ, където имах възможността да отида. Толерантността е двупосочен процес- трябва да има приемане от всички страни. В град Видин ромското малцинство е най-голямо, ситуирано на едно географско място- квартал "Нов път", в който живеят над 17 000 души, и нашият град е доста толерантен, но има още много да се работи в тази посока. Мога да кажа смело, че има признаци на дискриминация и в град Видин, и в малцинствата. За себе си мога да кажа, че съм се сблъсквал многократно с дискриминация. Завърших основното си образование в тогавашното училище "Витко Иванов- Бако"- 7-о Основно училище, което вече не съществува. Тогава между 800 ученици аз бях единственото ромско дете. Бях свидетел на разговорите на учителите с баща ми, които бяха против това аз да бъда записан в това училище, след като в "Боянова махала" има училище, в което се обучаваха циганчетата. Баща ми каза, че няма как да уча там, защото живея на 100 метра от това училище. Бях единственото циганче в 1 "г" клас, бях доста обиждан и въпреки че знаех много повече от други деца, винаги бях оценяван с "добри" резултати. От 2000 година имах удоволствието да съм част от екипа на Сдружение "Организация Дром" по процеса на десегрегация на ромското образование и съм свидетел на много, много такива примери на дискриминация във видинските училища. Но за тези 10 години успяхме да свършим доста огромна работа и в момента жънем нашите успехи. Сред децата, които се включиха в началото на процеса, вече има дипломирани инженери, адвокати, медицински сестри, лекари и т.н. Образованието е ключът за всяко едно начинание. Колкото и да си добре облечен, да караш хубава кола и пр., това по никакъв начин не те интегрира в обществото. Тук важи в пълна сила поговорката "По дрехите посрещат, но по ума изпращат". Ако си образован, винаги ще имаш място на пазара на труда, ще можеш да се реализираш, ще си равнопоставен в обществото. Ромското общество абсолютно е "за" толерантността. През август хора от кв. "Нов път" организирахме шествие под наслов "Не на омразата. Не на агресията", защото сме свидетели в социалните мрежи постоянно на нападки към циганите, дори имаше призив за война и бой между българите и циганите! Не искаме да се етнизира престъпността. Не ние сме виновни за ограбването на КТБ, за корупцията по високите етажи на властта, за всичко. Циганите не са проблемът на България и на Видин. Ние не искаме да бъдем обичани, искаме да бъдем приемани. Може да се направи още от страна на българското общество в тази насока."
"С младежи и доброволци изработихме поздравителни картички, които бяха раздадени по време на шествие в града. В ПГО "Елисавета Багряна" обсъдихме с ученици толерантността. Според мен обществото ни не е толерантно, има още на какво да се учим. Говорим да бъдем толерантни, но не го правим на дело. Трябва да показваме един към друг толерантност всеки ден, а не само на определена дата. В Бяла Слатина сме на средно ниво по отношение на толерантността. Тук, в Северозапада, хората са малко по-студени, манталитетът е по-различен, хората не са толкова любезни, общителни. Може би високият процент безработица ги е направил такива. Когато хората са бедни, са и озлобени. Но това не е повод и причина да се държим лошо един към друг. Все пак съм оптимист. Вярвам в хората и съм сигурна, че ще има положителен резултат. Имаме много добри практики. Откакто съществува Центърът за развитие на общността и се работи в тази посока, имаме най-висок процент образовани роми в целия северозападен регион- учители, лекари, прависти, икономисти- хора възпитани, образовани, реализирани, достойни граждани на обществото. Гордеем се и че всички деца са на училище, няма отпаднали- учат се, образоват се. Дори и техните родители, които са пропуснали да учат, сега се образоват. Това ни е голяма гордост", обясни Лариса Антонова от Центъра за развитие на общността в Бяла Слатина.
"Решихме този ден да бъде отбелязан като среща на клиентите на нашия Център с доброволците от младежкия Червен кръст във Видин. От 20 години работя като психолог и мисля, че в положителна посока се променя нагласата на обществото към всички видове различия. Бавно се случва, но със сигурни стъпки върви напред. Няма вече такова отношение към осиновените деца, приемат се вече хората с различна сексуална ориентация, приемат се хората с увреждане и т.н. Все още има и някои предразсъдъци, които трябва да се преодолеят. Трябва повече да се чете и да се говори за това какво представляват различните, за да сме по-толерантни. Когато знаем за какво става въпрос, не се плашим от това, приемаме по-лесно различието и не се страхуваме от него. Тези, които са различни, ни плашат, защото не ги разбираме. Оптимист съм, защото работя с млади хора, а те са много толерантни и гъвкави, приемат всичко. Малко по-трудно е хората, които поради една или друга причина се чувстват дискриминирани, сами да се десегрегират и да станат част от обществото. Тях ги дърпат предразсъдъци и предубеждения, лесно губят самооценка. Трябва да мислят, че ако с нещо са по-различни, то с много повече неща са еднакви с другите, че с тази своя разлика допринасят животът да е красив, цветен и шарен. Хората първо сами трябва да се приемат такива, каквито са. Ако сами не се приемат, много трудно ще ги приемат другите. Важното е човек да е добър, да е честен, справедлив, достоен, да дава своя принос за обществото. Тогава няма от какво да се срамува, че е различен", каза Катя Райчева, психолог в Центъра за социална рехабилитация и интеграция.
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..
Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..
Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от находището и..
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно