Първият вариант предвижда в страната да има пет района, като Северозападният да включва областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Според втория вариант районите от ниво 2 ще бъдат четири. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.
Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
Председателят на регионалната комисия в Парламента Искрен Веселинов смята, че за Северна България най-удачен би бил вариантът, при който се обособява Дунавски район за планиране. Така европейската река би могла да се използва по-пълноценно като възможност за инвестиции и развитие на градовете по поречието ѝ.
Какво представляват районите за планиране? На 27 юли 2000 г. Министерският съвет обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г., урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.
Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. До 2006 г. Северозападният район включва областите - Видин, Враца и Монтана. През месец декември 2007 г. границите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 000. Така Северозападният район за планиране вече включва Областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч. 10 години по-късно обаче и в тези 5 области вече живеят по-малко от необходимия минимум.
"Окрупняването на регионите според мен няма да доведе до целенасочена ясна инвестиция от страна на държавата към Видин, от която Видин безспорно се нуждае. Защото, доколкото разбрах, Видин отново ще бъде в пакет с по-бедни региони. Няма да има възможност за инвестиране в окрупнения регион. Инвестициите ще бягат от този регион, защото като цяло изостаналите региони няма да са привлекателни за инвеститорите. Мисля, че Видин ще пострада от това окрупняване", обясни народният представител от видинския избирателен район, член на групата на "БСП Лява България" Филип Попов.
Районите за планиране в страната са обособени преди 17 години. Те не са административно-териториални единици, както областите или общините, а служат за статистически цели, съгласно изискванията на Евростат и за разпределяне на европейските фондове. Целта е да се отговори на европейските критерии за населението в така наречените региони за планиране и така да се планират и осигурят необходимите за всеки регион пари от еврофондовете и други инвестиции. Към по-бедните и неразвити райони трябваше да бъдат насочвани целенасочено повече и преференциално европейски средства, за да догонят по-развитите си съседи. Статистиката обаче показва, че за 9 години- от 2007 до 2015 в целия Северозападен район, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, са влезли малко над 916 млн. лева евросредства. За сравнение за същия период в съседния- Югозападен район за планиране, включващ областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград, са усвоени над 5 млрд. и 500 млн. лева или близо 6 пъти повече средства.
"Досега не се насочваха правилно никакви средства. Редица са фактите, които показват, че инвестициите към Видин не са насочвани правилно. Регионът се обезкърви относно административен капацитет, който би могъл да работи за привличане на евросредства, и се получава поредният "параграф 22", добави Филип Попов.
Новото райониране, съобразено с европейските критерии, трябва да влезе в сила за следващия програмен период- 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС. По всичко обаче личи, че Видин вече няма да е център на своя район, ще се наложи да се конкурира с градове като Русе, Велико Търново, Благоевград, които вече заявиха намеренията си да са регионални лидери.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
За традициите и подготовката за празниците разказаха Биляна Иванова от Видин и Цеца Христова от видинското село Антимово. Дамите споделиха какви обичаи спазват на Бъдни вечер и Рождество Христово, какви ястия приготвят за празничната трапеза и защо е важно да предават традициите на своите деца. Няма други празници, които са така очаквани от..
Днес ще посетим село Толовица в община Макреш. Намира се в изключително красива местност по течението на две малки реки, а районът наоколо е зает от гъсти гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил тук при малко изворче, а селото е кръстено на жена му. В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен..
Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година. Междувременно ГЕРБ и останалите формации продължават да търсят формула за парламентарно мнозинство. Ще завършат ли преговорите с успех? Ще посрещнем ли 2025 година с редовен кабинет? Динамиката на политическата ни сцена дискутираме с изборния експерт Стоил..
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..