Финансов анализатор: И след 3 години ще сме последни по заплати и пенсии

публикувано на 19.04.18 в 14:01

Румен Гълъбинов, финансист и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор

Снимка: БГНЕС

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 19 април 2018 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На вчерашното си заседание Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С по 50 лева ще се увеличи минималната работна заплата през 2019 и 2020 година. Това е записано в документа. През 2021 година също ще има увеличение, но то ще е от 40 лева. Тогава размерът на минималното възнаграждение ще бъде 650 лева. Максималният осигурителен праг ще остане 2600 лева до края на 2021-ва.

Безработицата ще спада, но с бавни темпове. Растежът на икономиката ще се забави леко, а инфлацията ще се ускори минимално. Финансовото министерство декларира, че ще има предвидимост на данъчната политика и ще бъдат запазени ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

През 2019 г. се предвижда въвеждане на нов модел за таксуване за републиканската пътна мрежа чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура за периода 2019-2021 г. ще бъде осигурен финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти, сред които са автомагистрала "Хемус" и път E-79 "Видин - Ботевград".

Средносрочната бюджетна прогноза обаче не решава генералните въпроси, които българите очакват да бъдат решени, смята финансистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов:

"Следващите три години са много важни за България поради това, че се очаква голяма промяна в ЕС, особено ако се финализира излизането на Великобритания и по този начин се преустроят бюджетът и финансите на Европейския съюз и на Европейската комисия. В този смисъл България може да прави една такава средносрочна прогноза с променлив успех, защото някои от параметрите може да се променят драстично. Преди всичко финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, вследствие на което да се променят и очакванията за българската икономика, която е силно зависима и се движи като растеж от еврофинансирането. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което би пренасочило европейски ресурси от кохезия към вътрешен ред, сигурност и въоръжаване. Освен това в една такава тригодишна прогноза трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи. Аз бих искал да видя в пет основни области. Първо- административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които касаят издръжката на държавната администрация, на цялото това чиновничество, което доста се разрасна напоследък. Друга важна област е данъчната реформа. Не виждам намерение за понижаване на косвени данъци, като ДДС. Не виждам намерение да се въведе и диференциран Данък добавена стойност за стоки и услуги от първа необходимост, което е широка практика в другите европейски държави, което със сигурност ще повлияе на покупателната способност и ще подобри стандарта на живот на всеки българин. Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата във висшето ни образование, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството. Друга област е реформа в здравеопазването. Според тази прогноза монополът на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса- бел. ред.) ще се запази и през следващите три години, а монополът на касата е една от основните причини да е винаги на дефицит, т.е. тези хронични проблеми ще продължат. И не на последно място- пенсионна реформа. Демографията в България е доста неблагоприятна, следствие на което трудовоактивното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Тези неща искам да видя, иначе това, което видях за заплатите, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре. В същото време към 2021 година с тези 650 лева минимална месечна работна заплата, което ще бъде 330 евро, България пак ще бъде на последно място в ЕС по минимална заплата. Защото Румъния към момента дори, към 2018 година, ще гони вече 400 евро минимална заплата. Т.е. не се променя радикално възможността на населението у нас да си промени стандарта на живот от гледна точка на доходите, което отново ще е мотивация за продължаваща емиграция от България. И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Тази средносрочна прогноза си е в русло на неголямо изменение, дори- никакво изменение на нещата. Просто се движим инерционно и за следващите три години. В нея не виждам някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката по един по-автономен начин, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки."

Според икономиста и финансов анализатор Румен Гълъбинов в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите за следващите три години не са заложени реални реформи и не се предвижда сериозно икономическо развитие и нарастване на доходите. Важно за Северозапада е, че чрез въвеждането на ТОЛ такси за преминаване по основните пътища се очаква да бъде осигурено финансирането на скоростния път Видин-Ботевград.

"Дано се оправдаят прогнозите за приходи от ТОЛ такси. Добре ще бъде обаче да се проследи каква ще е събираемостта, т.е. ще можем ли да проконтролираме добре събираемостта. Да не се окаже, че ще е като събираемостта по ДДС. Доста са притеснителни данните, че не можем да си съберем 1/3 от дължимото общо ДДС. Да не стане така, че не можем да си съберем и 1/3 от ТОЛ-таксите и тогава да ни излязат криви сметките", добави Румен Гълъбинов.

Повече по темата и за икономическото състояние на Северозападна България- в прикачения звуков файл.