Хората от Горна Вереница: Опустя селото...

публикувано на 10.08.18 в 14:16

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Добро утро, кмете!'', Горна Вереница, 10.08.2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Горна Вереница се намира в община Монтана. Разположено е по международния път Е-79, на около 12 км от общинския център и на 2 км от най-близкото село Долна Вереница. Китното село е сгушено сред склоновете на Веренишко бърдо на Предбалкана. Горна Вереница, както и съседното- Долна Вереница, са обградени от живописна природа, с релеф, който е смесица от равнинни и планински местности.

Обяснението за произхода на името на селото е следното- тук имало варници за печене на вар, или пък, че произлиза от наредените като в редица селища (Долна Вереница и Горна Вереница )по северния склон на Широка планина, както се нареждат жерави. Горна Вереница е старо селище. Първи тук са се заселили траките, след тях са дошли римляните, а по-късно славяните и българите, четем в историческите справки.

Снимка

В селото се намира църквата "Св. Никола", която е национален паметник на културата. Има и паметна плоча на загиналите във войните жители на селото, както и чешма с 5 чучура, от които водата не спира да тече.

Населението на селото днес е малко над стотина жители. Повечето от тях живеят обикновения живот на трудовия човек на село. Улисани в работата по градините, рядко остава много време за приказки. С тъга хората тук отчитат опустяващите все повече къщи.

"Спокойно се живее, ей тук, на пейките, по съседски си пием кафето. Няма хора вече тук, а имаше много, към 2000 души, и разходки, и забави правехме. Къщите бяха пълни с хора, а сега, оредяха, през къща две - няма никого, обрасло... Остаряха хората, отидоха си. Опустя селото", изказаха мъката си хората.

Жителите на Горна Вереница дават за пример един от нерешените проблеми- крайните улици, които нямат асфалтова настилка, а при дъждовно време остават в кал за дълго.

"На моята улица няма никаква настилка, гола земя. Като вали става чудо, коловози, кал. Иначе към центъра се поддържа, добре е...", казаха местните хора.

За кметските й дела потърсихме и кмета на селото Веселка Димитрова. За съжаление, не можахме да се срещнем, въпреки че бяхме там, на място. Ангажирана с работа и пътуване, разговорът ни за облагородяването на селото остана за някое следващо посещение на Радио Видин в Горна Вереница.

Хората в селото са предимно в пенсионна възраст, когато ценностите в живота на човек се свеждат до това- да си жив и здрав, да се събуждаш и благодариш, че дишаш прекрасния въздух на това място. Тъгуват за някогашната Вереница, в която било пълно с хора, млади и деца, а в затвореното сега училище тогава се учели по 150 деца. Днес вместо за деца, се грижат за възрастни в Дома за стари хора.

"В училището, аз като бях ученичка, имаше 140-150 деца, сега едно няма. Добре, че е този Старческия дом, та ни поддържа, иначе сигурно и поща нямаше да има. Добре, че е и тая храна, дето ни я дават, безплатен обяд, осем души сме от селото. Добре е- боб чорба, кюфтенца със сос, вкусно е. Само баби и дядовци сме останали, но още работим, защото какво ще ядем иначе? Тежко и за нас, и за децата. Избягаха, закриха фабриките, къде да работят? Иначе спокойно живеем, няма кражби, то и няма какво да ни откраднат..."

Забавлението на хората в Горна Вереница е обичайното сутрин- да изпиеш по чаша кафе със съседа, ако си късметлия да имаш такъв. А после - работа в градината и домакинстване, разказва Катя Маринова. Макар, че е над 80-годишна, не спира да се труди, за да е в помощ на децата си.

"Произвеждам си, слагам си домати, краставици, лук, тиквички. Да има какво да изпратя на внуци и правнуци. Насадила съм в градината да има от всичко", обясни Катя Маринова.

Леля Катя продължава разказа си с нотка на носталгия, спомня си младините, когато работела в селското стопанство. Макар трудът там да е бил тежък, хората били щастливи и сигурни за прехраната си, защото работа имало за всички.

"В ТКЗС-то се работеше, отглеждахме жито, слънчоглед. какво ли още не. Звеновод съм била, ръководех група жени. Жътва, балиране, копаене, много работа. Сега няма нищо такова, а и остаряхме, най-лошо е да останеш сам", жали се възрастната жена.

Още за село Горна Вереница може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Хората от Горна Вереница: Опустя селото...

Галерия

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин