Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вили Лилков: "Ако се скъса с шуробаджанащината в контролните органи, ще се върне доверието в държавата"

Снимка: Красимир Каменов

Изводите, направени след последното експресно проучване на социологическата агенция "Галъп Интернешънъл", показват, че българите очакват далеч по-решителна намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои - не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например.

Експертите посочват, че резултатите от този сондаж, както и от много други изследвания, сочат, че преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата, според българите явно са елиминирани важни държавни функции. Това е реален обществен проблем, който очаква своето решение, отчитат анализаторите.

На фона на последните събития в обществено-политически живот, като фалита на застрахователна компания, кризата в Търговския регистър, недоверието в институциите и контролните органи и пр., попитахме видинчани усещат ли липса на държавност:

"Всеки един период е труден. Трябва да се работи малко повече. Щом като българинът иска да живее като германец, трябва да работи като германец... Живея от години в Германия, не зная как е тук, но там има много стабилна държавност... Държавата поне прави опити да си е на мястото, но всичко е малко объркано- нищо не работи както трябва... Изобщо имаме ли държава, имаме ли държавници? Не мога да приема сегашното положение за нормално."

Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта, смята политологът от "Галъп" Първан Симеонов:

Снимка"В проучването открихме доста висока степен на недоверие към публичната информация, към дейността на публичните институции, скептицизъм и критичност към действията на държавата. Доста тревожни факти. Явно има сфери, в които хората очакват повече държава и сфери, в които хората не държат да има толкова държава. През всичките тези години на демократична и пропазарна трансформация сме изгубили държавата там, където ни е най-нужна- в борбата за повече национална и социална сигурност, в борбата срещу монополите, въобще изгубили сме държавата там, където очакваме ултимативен арбитър в нейно лице. И обратно- за съжаление много държава ни се е натрапила там, където не държим да я виждаме много- например излишни регулации. Изводите от изследването водят към неприятното обобщение- нарастващо недоверие към циркулиращата у нас публична и официална информация. Това е много неприятен извод. Тъжно ми е да го призная, но резултатите от прехода, който отдавна всъщност свърши, са такива, че болшинството от българите се чувстват загубили от случилото се. Има разтворена ножица между реалността и възприятията. Реалността не е толкова лоша- българската икономика расте, България преодоля много сериозни трудности, преодоля ги мирно за разлика от наши съседи, успяхме да съхраним добри отношения с всичките си съседи. Въпреки това обаче хората възприемат случилото се като загуба на статус- не само материален, но и на статуса си в обществото. Голяма част от хората се чувстват декласирани и като прибавим към това и големите социални различия, огромните регионални различия, съвсем ясно разбирам защо хората, на които разказваме, че са спечелили от прехода, се чувстват като загубили."

СнимкаСоциологическите проучвания показват все по-голямо недоверия на българите към институциите и контролните органи. За коментар потърсихме десният политик и общественик проф. Вили Лилков:

"Резултатите от това изследване са притеснителни, защото те показват като цяло едно тотално недоверие в институциите дори и по теми, които са безспорни, като чумата по животните в Странджа. Доверието на хората в държавата и нейните функции явно в голяма степен е накърнено и тези призиви за връщане на държавата в икономиката и в различните сфери на стопанския и обществения живот ги разглеждам като провал на държавата в нейните контролни функции, защото се оказва, че държавата не може да осъществява регулативните и контролиращите функции, които тя трябва да има в едно демократично общество. Демокрацията категорично е свързана със сериозен контрол, в който за съжаление държавата ни се проваля. Това е така, защото в последните 25 години назначенията в контролните органи на всички нива се извършваха на чисто политически признак. Там не се търсеше професионализъм, доказана почтеност и професионална лоялност, а се залагаше основно на партийни характеристики и партийни гаранции. Смятам, че ако се скъса с тази шуробаджанащина, нещата ще изглеждат по съвсем друг начин и тогава постепенно ще започне да се връща доверието на гражданите в държавата."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00