Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вили Лилков: "Ако се скъса с шуробаджанащината в контролните органи, ще се върне доверието в държавата"

Снимка: Красимир Каменов

Изводите, направени след последното експресно проучване на социологическата агенция "Галъп Интернешънъл", показват, че българите очакват далеч по-решителна намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои - не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например.

Експертите посочват, че резултатите от този сондаж, както и от много други изследвания, сочат, че преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата, според българите явно са елиминирани важни държавни функции. Това е реален обществен проблем, който очаква своето решение, отчитат анализаторите.

На фона на последните събития в обществено-политически живот, като фалита на застрахователна компания, кризата в Търговския регистър, недоверието в институциите и контролните органи и пр., попитахме видинчани усещат ли липса на държавност:

"Всеки един период е труден. Трябва да се работи малко повече. Щом като българинът иска да живее като германец, трябва да работи като германец... Живея от години в Германия, не зная как е тук, но там има много стабилна държавност... Държавата поне прави опити да си е на мястото, но всичко е малко объркано- нищо не работи както трябва... Изобщо имаме ли държава, имаме ли държавници? Не мога да приема сегашното положение за нормално."

Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта, смята политологът от "Галъп" Първан Симеонов:

Снимка"В проучването открихме доста висока степен на недоверие към публичната информация, към дейността на публичните институции, скептицизъм и критичност към действията на държавата. Доста тревожни факти. Явно има сфери, в които хората очакват повече държава и сфери, в които хората не държат да има толкова държава. През всичките тези години на демократична и пропазарна трансформация сме изгубили държавата там, където ни е най-нужна- в борбата за повече национална и социална сигурност, в борбата срещу монополите, въобще изгубили сме държавата там, където очакваме ултимативен арбитър в нейно лице. И обратно- за съжаление много държава ни се е натрапила там, където не държим да я виждаме много- например излишни регулации. Изводите от изследването водят към неприятното обобщение- нарастващо недоверие към циркулиращата у нас публична и официална информация. Това е много неприятен извод. Тъжно ми е да го призная, но резултатите от прехода, който отдавна всъщност свърши, са такива, че болшинството от българите се чувстват загубили от случилото се. Има разтворена ножица между реалността и възприятията. Реалността не е толкова лоша- българската икономика расте, България преодоля много сериозни трудности, преодоля ги мирно за разлика от наши съседи, успяхме да съхраним добри отношения с всичките си съседи. Въпреки това обаче хората възприемат случилото се като загуба на статус- не само материален, но и на статуса си в обществото. Голяма част от хората се чувстват декласирани и като прибавим към това и големите социални различия, огромните регионални различия, съвсем ясно разбирам защо хората, на които разказваме, че са спечелили от прехода, се чувстват като загубили."

СнимкаСоциологическите проучвания показват все по-голямо недоверия на българите към институциите и контролните органи. За коментар потърсихме десният политик и общественик проф. Вили Лилков:

"Резултатите от това изследване са притеснителни, защото те показват като цяло едно тотално недоверие в институциите дори и по теми, които са безспорни, като чумата по животните в Странджа. Доверието на хората в държавата и нейните функции явно в голяма степен е накърнено и тези призиви за връщане на държавата в икономиката и в различните сфери на стопанския и обществения живот ги разглеждам като провал на държавата в нейните контролни функции, защото се оказва, че държавата не може да осъществява регулативните и контролиращите функции, които тя трябва да има в едно демократично общество. Демокрацията категорично е свързана със сериозен контрол, в който за съжаление държавата ни се проваля. Това е така, защото в последните 25 години назначенията в контролните органи на всички нива се извършваха на чисто политически признак. Там не се търсеше професионализъм, доказана почтеност и професионална лоялност, а се залагаше основно на партийни характеристики и партийни гаранции. Смятам, че ако се скъса с тази шуробаджанащина, нещата ще изглеждат по съвсем друг начин и тогава постепенно ще започне да се връща доверието на гражданите в държавата."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00