Старопатица- селото край река с древни корали

Липсата на средства, а може би и липсата на внимание към проблемите на малките населени места от Северозапада, не са единствените проблеми тук. Ето защо попитах жителите на селото, как живеят:

"Няма работа, няма и пари. 14 дни работим за 49 лева. Аз имам 14 години трудов стаж, вече съм на възраст. Кога ще покрия условията за пенсия... Ами- селски живот. На борсата сме - работим каквото ни се каже. Метеме улиците, почистване гробищния парк... Доволни сме от кмета, добър човек е... Който има пари е добре, който няма - едва свързва двата края. Бихме искали да асфалтират улиците. Пътят към гробищата е пропаднал съвсем. Мостът към другата махала ще падне вече. Общинският кмет обеща, че ще даде цимент да циментират, но нищо не даде. А уж правихме събрание и обеща, че и кофи ще даде...Ние сме пенсионери. Болни сме, а отвсякъде сме заобиколени от хайдуци и крадци... За лекарства ходим в Кула и упуваме, защото тук няма аптека. Няма превоз и затова сутрин рано като тръгнем от село, чак вечерта се прибираме. Понякога се налага да ползваме такси, а пенсиите ни са малки... Вярно е, че през лятото изкарваме нещо от градината, но зимата е трудно... Въпреки , че тук имаме два магазина, аз месо не мога да си купя. Най-много да заколя някоя кокошка. Лошото е, че това кокошки, пуйки, патици- всичко се краде... Безработицата е много голяма в нашето село. Аз съм магазинер и тук на вересия са 50 %. Младите, които не искат да работят, крадат- ограбват бедното население. Нямаме почти никаква защита и от полицията. Имаме полицейски инспектор, който обикаля, но той не може да се справи с всичко. Ако хванат някой пък, няма какво да му се вземе за компенсация, защото те нямат нищо... Аз мисля, че всеки трябва да има пари, за да може да си купува продукти, а не да краде. Тези хора трябва да бъдат принудени да работят, тук не става въпрос дали те ще искат. Налага се да работят, за да си изкарат прехраната по честен начин..."

Въпреки финансовите проблеми, в селото се живее сравнително спокойно, обясни и кметът на селото, Николай Николов:

"Спокойно е, защото ние сме отдалечени от общинския център- крайна точка сме на общината и по пътя насам няма друго движение. Кражби рядко се случават, но те са свързани и с безработицата в селото. Тук нямаме много работни места.

В Старопатица в момента живеят около 300 човека, но имаше и времена, когато бяха 3 000. 60 от жителите са получили вече помощ за отопление през зимата. Тук са останали повече пенсионери. Лошото е, че младите масово напускат. Останали са ни само 14 ученика. 50% от къщите са необитаеми.

Голям проблем ни е и пътят за Кула- там от 2 години има свлачище, което заема 1/3 от него. Имаме проект, с който сме кандидатствали за финансиране на ремонта на 10-километровата отсечка, но засега няма резултат. Продължаваме да чакаме. Лошото е, че ако този път пропадне, връзката ни с Кула ще бъде прекъсната. По пътя за гробищния парк също има един мост, който е проблемен. Три-четири пъти го ремонтираме, но при поройни дъждове или обилно снеготопене, винаги се получават проблеми. Имаме още един мост към другата махала на селото, който и аз, и предшествениците ми го правим, но така и си остана- недоправен... Последната улица, която асфалтирахме в селото е от преди 5 години. Сега имаме няколко улици, които са направо непроходими и трябваше тази година да бъдат направени от Общината, но това не стана. Пари за улици рядко стигат до малките населени места- остават си в общинския център. Ние обаче продължаваме да се надяваме, че през следващата година ще дойде и нашия ред", обясни Николов.

Цялото интервю с кмета на село Старопатица, Николай Николов - в звуковия файл.