Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Документална изложба възражда паметта за Виден Табаков- българинът, допринесъл за първия космически полет до Луната

Проследява се пътя му от видиското село Стакевци, до обявяването му за почетен професор на НАСА

17
Снимка: Проф. Виден Табаков и проф. Ауатеф Хамед


Знаем ли кой е човекът, без откритията на когото през 1969 година американският астронавт Нийл Армстронг надали би кацнал на луната. Кой е българинът, разработил необходимите сплави и дал конструктивните решения, че ракетите да издържат на високите температури при космически полет. Кой е Виден Табаков и знаем ли, че известният учен, променил човешката история в областта на аеронавтиката и астронавтиката, е роден в българския Северозапад. Какъв е пътят му от видинското село Стакевци през СнимкаГермания, Аржентина и Щатите, за да стигне до върховете на световната наука.

На тези и други въпроси се опитваме да отговорим днес, а поводът да повдигнем темата за бележития учен е, че във видинския архив бе открита документалната изложба "Безпределният космос на човешкия ум". На 14 декември се навършиха 99 години от  рождението на учения.

Изложбата е организирана от Държавна агенция "Архиви" и Фондация "Визия за научен и технологичен растеж" и проследява с документи и фотографии интересната съдба на този блестящ учен, обясни ръководителят на видинския архив, Светлана Кръстева:

"Професор Табаков е завършил Видинската мъжка гимназия през 1938 година, след това учи и работи в СнимкаБерлин. След Втората световна война избира да живее далеч от родината - живее в Аржентина по времето на режима на генерал Хуан Перон, а по-късно в САЩ, където става участник в космическата надпревара между Западния и Източния блок и развива академична кариера. Изложбата е съвместна проява на Държавна агенция "Архиви" и Фондация "Визия за научен и технологичен растеж", която през 2017 и 2018 година предоставя документи от личния архив на проф. Табаков в Националния архивен фонд и те са заведени като личен фонд в Държавния архив. В изложбата са представени също документи и вещи на Виден Табаков, които се съхраняват в нашия архив, в училище "Цар Симеон Велики" и при родственици. Могат да се видят данни да успеха и поведението на Виден Табаков като ученик в 6 и 7 клас през 1936 и 1937 години, свидетелството му за зрелост от 1938 година, визитна картичка на професора, писма до роднини, както и подаръци за тях, донесени при първото му посещение във Видин през 1997 година. Изложили сме и сгъваемата чашка, която Виден Табаков е носел винаги при пътуванията си. Показани са и снимки на Виден Табаков със съпругата му, снимки от срещи с брата Иван и сестрата Богдана, с племенниците през 2003 година, снимки на дъщеря му Фелицита Табакова със семейството й. Има и снимки от посещението на проф. Хамед, наследницата в научния път на проф. Табаков, на д-р Георги Дренски, на проф. Георги Сотиров, проф. Борислав Тошев и Цветко Лилкин във Видин през 2016 година. За нашата изложба отец Петър Стоянов, който е и художник, предостави своя картина на родната къща на проф. Виден Табаков..."   

СнимкаВиден Табаков разработва необходимите високотехнологични сплави и дава конструктивните решения, които позволяват ракетите да издържат на изключително високите температури, развиващи се при космически полет. Има над 400 публикации в едни от най-авторитетните световни научни издания, а лабораторията, в която е работил в Университета в Синсинати, e наречена на негово име.

Виден Табаков е роден в белоградчишкото село Стакевци през 1920 г. Баща му- богат и влиятелен за времето си търговец, праща сина си да учи гимназията във Видин. След като я завършва през 1939 г., Табаков заминава за Прага, където записва машинно инженерство в Карловия университет. В Прага Табаков успява да изкара само един семестър, защото в края на 1939 г. Хитлер завзема цялата територия на тогавашна Чехословакия. Вузовете са закрити и българинът заминава да учи в Берлинския университет в Германия. След като се дипломирал като машинен инженер, Табаков започва работа в концерна "Сименс", където работи по създаването на специални материали за облицовка на подводници. В Берлинския университет той завършва и втора инженерна специалност - самолетостроене. Започва да готви докторат, същевременно и сътрудничи на конструктора Ханс-Йоахим фон Охайн, който създава първия самолетен турбореактивен двигател.

СнимкаТалантливият българин е забелязан и от най-големия за онова време специалист по ракетостроене и космонавтика Вернер фон Браун и е привлечен в екипа му. Фон Браун е известен като баща на немското ракетостроене и на ракетите "Фау 1" и "Фау 2", с които Хитлер се надява да обърне хода на Втората световна война.

Виден Табаков защитава докторантурата си през 1945 г. Войната е завършила и с част от екипа си Вернер фон Браун заминава за САЩ. Нужен им е специалист по ракетостроене, защото вече е започнала надпреварата във въоръжаването със СССР. А в същото време Виден Табаков не получава виза за САЩ. Твърди се, че основният аргумент на щатските власти е, че е роден в държава, която вече е сателит на СССР. Българинът заминава за Аржентина. Там е включен в екипа от германци, италианци и местни специалисти, който разработва първия аржентински свръхзвуков самолет. Това е една от версиите за пристигането му в страната на неограничените възможности.

Това е част от историята на извънредно интересния живот на учения. За него разказва и Румяна Атанасова - председател на Фондация "Визия за научен и технологичен растеж", инициатор и един от организаторите на изложбата:

Снимка"Виден Табаков е изключителен човек, професор, учен и баща. Казвам това с пълната отговорност, защото аз имах щастието да се запозная с живота му, защото направих първоначалния подбор на документите в университета в Синсинати и които неговата наследничка- проф. Ауатеф Хамед, директор на лабораторията за изследване на газови турбини от Университета в Синсинати бе запазила. Казвам го защото това е българин, който е излязъл от България на 19 години, за да започне образованието си в Карловия университет и е получил най-високото признание от Американската асоциация на машинните инженери. Два пъти е номиниран за техен почетен член. Получил е и грамота за цялостен принос и на практика е признат не само като професор, но и като учен. Той е на практика основателят на специалността аерокосмически инженеринг в университета в Синсинати. Изключително ценен и до днес. Аз лично видях с какво почитание и с какво уважение говорят колегите му в университета за него...   
През 2019 година се навършват 50 години от кацането на Луната на Нийл Армстронг и ние започнахме този проект за признаване постиженията на Виден Табаков не само защото той заслужава място в историята на българските изследвания в областта на космическите технологии, но и защото има изключително голяма нужда от запазване на потенциала в България в образованието за технология, наука, инженерство и математика..." 
 

Изложбата за живота и делото на Виден Табаков във видинския архив е първата от поредицата прояви, с които ще бъдат отбелязани на 14 декември 2019 година, 100 години от рождението на бележития учен.

Целите интервюта и разказ за приноса на българския учен за успеха на мисията на Аполо 11 до Луната- в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00