Масивите- близо 5000 декара, са в землищата на ломските села Станево и Долно Линево. Отглеждат каберне, мерло, совиньон блан, сира, шардоне, траминер. Има и новосъздадени масиви, с капково напояване. Основен проблем и тук, както и почти във всички сектори на селското стопанство, е работната ръка. Стотина души са постоянно заетите, в кампаниите по резитба и гроздобер се возят хора и от други области и региони. За масивите се грижат двама местни агрономи, които влагат душата си в работата.
Според Цън Цон земеделието може да е гръбнакът на икономиката ни, но у нас нещо някъде куца. Не е за подценяване и факта, че на голяма част от хората им липсва инициативност, налице е и недоверието между тях.
"Не може в един бранш да не могат няколко души да се съберат, за да направят обединение...Не мисля, че това е пътят."
Смята, че пътят не е и в по-високите субсидии:
"Ако в една дейност, организация, държава, се разчита на субсидии, провалът е въпрос на време. По начало субсидията трябва да е една подкрепа и ако човек си мисли, че тя е основна и заради нея прави това, което прави- не мисля, че има бъдеще. Във всяка сфера има големи и малки. Всеки трябва да прави това, което прави добре и това, което му харесва..."
Компанията на Цън Цон има и бъдещи планове- да изкоренят нискодобивните лозя, като сведат масива до 2000 декара- за да са по-рентабилни. Имат намерение да си закупят гроздокомбайн- за да са по-независими от работната ръка, имат намерение и да изградят собствена изба- за да са по-независими от прекупвачите.
Младият мъж следи как се развива родната му страна- Китай, но смята България за своя родина:
"В съзнанието ми Родината ми е България. Може би аз познавам Китай малко повече от някои българи..."
Общото и различното в земеделието у нас и в Китай- и за това говорихме с китайския бизнесмен Цън Цон. Нито той, нито приятелката му, имат агрономичеко образование, но е повярвал на хората около себе си и заедно постигат успехи. 30-годишен е, израснал е у нас, и е убеден, че държава, която може да е силна в земеделието, не трябва да се отказва. И че колкото повече една държава е независима по отношение прехраната на населението си, толкова по-добре. Трябва да има и по-далечна визия, последователност и приемственост, както и по-добра комуникация с хората, за да могат те да плануват. За разлика от нашите условия обаче, в Китай земеделието е сред приоритетите на държавата и тя се грижи малко повече за земеделците си - изкупува продукцията им, за тях има и достатъчно данъчни облекчения. Те пък са обединени, и затова може би са силни...
Извън лозарството- Цън Цон e председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения у нас, компанията му има розови масиви в Казанлъшкото поле и изнасят розово масло, представители са на българска компания за производство на пробиотици, имат дялове в IT-компания, която разработва приложения, вещи са и в медийните среди- собственици са на няколко сайта. Разнообразни дейности, които според бизнесмена са интересни и стратегически. Питам- къде е ключът към успеха:
"Да се намерят доверени хора, с които да работим заедно... Да се намери човек, с когото да си имаме взаимно доверие и уважение, да се разчита в трудни моменти- така може да се постигнат много неща, няма нищо непостижимо."
Пожеланието за Китайската Нова година:
"Тук си пожелаваме предимно да сме живи и здрави, а в Китай се пожелават пари и благоденствие. Може би- от двете по малко и да сме по-оптимистични, по-позитивни. Мисля, че хубавите неща се случват на такива хора. И да разчитат на собствените си възможности. В крайна сметка, на този свят не може да се разчита на никой друг, освен на себе си..."
Това, което ни пожелава Цън Цон, не е нещо ново, важното е обаче, да имаме цели, с търпение да ги преследваме и постигаме.
Връщам се към дневния повод- днес е началото на Китайската Нова година, тя ще премине под знака на глигана. В китайската култура дивото прасе е символ на богатството, затова през тази година можем да очакваме да преуспеем.... нужно е само едно- да си повярваме, че можем!
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..