Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Видин до Ангола за година и обратно


Екзотичното пътешествие описва днес в "Другата истина" видинската преводачка Даниела Колова, която преди години е част от екипа, който изгражда в град Бенгела завод за помпи. По това време градът, в който живее Даниела, е в епицентъра на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три Снимкаанголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните:

"Бенгела е град, разположен на около 450-500 км от столицата на Ангола, Луанда. До там задължително се пътуваше със самолет, защото разстоянието наистина не е малко и то в страна, където имаше гражданска война. Първо заминаха нашите специалисти, които трябваше набързо да минат курс по португалски. Колко научиха от езика- не знам, но поне съм сигурна , че съм ги научила да питат "какво е това" и да си поискат чаша вода. После трябваше да тръгна и аз. Набързо ме приеха в редиците на БКП и тръгнах. В Луанда на летището трябваше да ме посрещне наш представител на "Машиноекспорт". Той дойде, но имаше някакъв проблем с полета и трябваше да изчакаме на летището известно време, а денят беше много горещ- на мен ми се стори, че температурата там е около 100 градуса. СнимкаТова бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...

Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш. 

СнимкаПо това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.  
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени Снимказмии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...

В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж." 

Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Боряна Миткова

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Днес ви срещаме с видинчанката, която наскоро спечели титлата "Мисис България" 2024 година. Красавицата се казва Боряна Миткова и е българката с най-много титли за красота. Боряна е на 30 години, родом от Видин. Семейна е от 13 години, има малко момченце на две години. Мъжът ѝ също е от крайдунавския град, но от около 7 години живеят в София...

публикувано на 04.02.25 в 17:05
Ясмина Витанова и Симона Георгиева бяха отличени на училищен турнир.

Видински ученици разработват бизнес идеи

Дванайсетокласничката Ясмина Витанова от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” във Видин се класира на първо място със своята бизнес идея „Система за сигурност -DRON PATRUL X“ в провелия се втори етап на училищния кръг от националното състезание „Най-добра бизнес идея“ .  На второ място се нареди Симона Георгиева от същия клас. Нейната бизнес идея..

публикувано на 04.02.25 в 15:00

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Започна набирането на литературни и художествени произведения за дванадесетия Алманах "Под лъчите на слънцето" , издаван от Конфедерация на българските писатели, клон Враца.  Сборникът включва проза, поезия, картини. В миналогодишното издание участваха 70 творци от цяла България, казва един от редакторите и съставителите му  Глория Костадинова -..

публикувано на 04.02.25 в 14:00

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

Видинската авторка Лилия Маринова издава втората си книга. Повестта носи заглавието "Само ако повярваш" . Това е разказ за превратностите в живота на една млада жена, които тя трябва да преодолее. По какъв начин, разказва авторката Лилия Маринова: "Книгата се роди преди няколко години... Тогава се роди заглавието, после сюжетът.....

публикувано на 04.02.25 в 13:00

95 години навършва железопътната гара в Зверино

През тази година се навършват 95 години от откриването на гарата в най-голямото мездренскко село Зверино. През 1897 година започва да се строи отсечката на жп линията, която преминава през Зверинското землище. Тази линия е строена от чужденци, повечето от които са италианци. По време на строежа са настъпили известни промени в еднообразния живот на..

публикувано на 04.02.25 в 08:36

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..

публикувано на 03.02.25 в 17:23

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За орязани дървета във видинския квартал "Съединение" сигнализираха преди дни в социалната мрежа Фейсбук живеещи в района. Резитбата се извършва от служители на Общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", но според някои видинчани тя е неправилна и твърде нещадяща дърветата. Други пък са доволни, предвид големия брой птици,..

публикувано на 03.02.25 в 17:00