Младена Димитрова: Ключът за решаването на проблемите в Драганица е да работим заедно

"Тук не се живее лошо, ама вече всички сме баби. Не казвам, че това е лошо, но поне да сме здрави. Засега преживяваме някак... Аз през зимата си ходя при децата в София, а през лятото се връщам, за да си помогна малко, като си произведа някои зеленчуци. Вече насадих картофи, лук, фасул. Всичко, което е необходимо за един дом... Тук по времето на ТКЗС-то имаше много ягоди. Идваха с камиони чак от Кърджали и Смолян да ги взимат. Отделно във всяка къща също садяха. Сега вече не е така. Днес ягоди гледат само в една къща, а другите си купуват, за да си сварят компоти... Едно от забавленията ни тук, на село, са вестниците, за които се абонираме в пощата. Към читалището имаме певческа група, която пее не само тук, ами и на много други места. Имаме си и пенсионерски клуб, където хората се събират на раздумка и да си изпият кафенцето... Много неща има тук за оправяне, ама няма средства. Хората тук също заслужават да имат асфалтирани улици, защото си разбиват колите. Дано сега покрай изборите се доредим и ние... Природата тук е прекрасна, боровете са точно над селото, въздухът е чист. Лошото е, че чистият въздух не помага на всяка болест. Лекар тук идва в сряда и в петък. Донася лекарства, на който има нужда. Понякога ни праща до Берковица и Вършец. При 200 лева пенсия обаче, не всеки път мога да си го позволя... Едно време в селото имаше много хора, имаше и много добитък. Работеше и мина за антрацитни въглища. Въпреки че и тогава беше трудно, хората обаче работеха и изкарваха пари... Сега сме останали по бабичка в къща. Като излезеш на улицата, не можеш да видиш жив човек. Като се пенсионира, синът ми може и да си дойде на село. Снаха ми обаче- никога..." , коментират и на шега, и на сериозно живота си жителите на Драганица.  

Освен хубавата природа и боровите гори, друга забележителност тук е и пещерата "Гривена дупка" до река Шуговица. Тя е издълбана във варовикови скали и е много дълбока. Името ѝ идва от намиращите се в нея фигури, напомнящи два "гривяка" или гълъба. Под селото тече река Шуговица, в която се влива и топла минерална вода, идваща от село Слатина. През зимата на минералния извор и днес местните често перат черги и килими.

Младена Димитрова, кмет втори мандат в селото твърди, че когато всички работят заедно, по-лесно решават проблемите: 

"Хората са предимно възрастни, но заедно се справяме с проблемите. Жителите на Драганица имат доста привилегии. Транспортът на възрастните до общинския център е безплатен, за по-младите пък от Бюрото по труда идват служители тук, за да получат подписите им. Безплатно храним 25 души. През отоплителния сезон подпомагаме 42 жители на селото. Стараем се хората да не се чувстват самотни и да знаят, че има на кой да разчитат.

Що се отнася до инфраструктурата в селото, вярно е, че улиците ни са в много лошо състояние. Това е и един от основните проблеми на Драганица. Факт е, че заради разбитите улици младите не искат да се задържат в селото, защото освен липсата на работни места, съсипват и колите си. Сега обаче ще асфалтираме от училището до площада на селото. За страничните улици е предвидено насипване с чакъл. Лошото е, че като завали дъжд, всичко отнася. Нужен си е асфалт. Сега Община Вършец е отпуснала по 30 000 лева за асфалтиране в три села- Черкаски, Драганица и Долно Озирово.

Това, че сме отдалечени от главния път не мога да определя дали е проблем или предимство. Факт е обаче, че точно заради тази отдалеченост в селото няма кражби. А и как да крадат, като пътят е само един- няма как да се измъкнат...  

Казах, че един от основните проблеми тук е безработицата. Освен в барчето и в пощата, нямаме кой знае колко други работни места в селото. Имаме няколко земеделски производители. Младите работят в Берковица и си пътуват в делничните дни.  

Интересен факт е, че няколко души вече купиха тук къщи през годините, но така и не ги видяхме тези хора, а къщите рухнаха...

В селото имаме ученически автобус, но пътуват само четири дечица. Имаме още 3- 4, които учат в Берковица. Те обаче пътуват с родителите си.

Селският събор е на Петковден. Продължаваме традицията и си го правим всяка година с музика и много веселба. Тогава тук идват всички деца и роднини..."

Целите интервюта и подробности за живота в Драганица можете да чуете в звуковия файл.