Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2/3 от българите склонни към нелегитимни практики заради материални цели

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Екип от Българската академия на науките изследва икономиката в сянка и изважда на светло нагласите на българите- склонност да се търсят вратички в законите, търпимост към сивия сектор и стремеж към постигане на материални цели. По темата разговаряме с професор Емилия Ченгелова, ръководител на екипа, извършил изследването и писателя Николай Фенерски, който търси отговори за поведението и мисленото, но в книгите. 


Екип от Института по изучаване на обществата и знанията към Българската академия на науките работи по проект "Икономиката в сянка" като девиантна практика", т.е.  извън нормата. Проучва отношението към материалните ценности и законите, а от там и причините за икономиката в сянка.


Какво предизвиква интереса на учените към тази тема, коментира професор Емилия Ченгелова:


"Този интерес не е спорадичен. Наш екип следи темата близо 10 години, тъй като знаете, че сивата икономика е един от големите бичове на съвременното българско общество. Поради причини с обективен или субективен характер, около 1/3 от хората се включват в сиви практики и това се доказва от различни изследвания. Това, което ние направихме през последните три години, е голям изследователски проект, реализиран от Института за изследване на обществата и знанието при БАН под мое ръководство. Нашата цел беше така да се каже многопластова. Ние искахме да видим най-напред какви са отношението и нагласите на хората към законите и законодателството по принцип. На тази основа вече да видим защо и кои хора нарушават законодателството и си позволяват да участват в сиви практики.


Това, което беше като основен извод, той малко шокира, но се оказа, че около половината от пълнолетните българи, дори нашето изследване обхвана хора 15+ години, т.е. влизащите в сериозния живот, са изключително критични към нашето законодателство. Считат, че то е неадекватно, пълно с пропуски, несъвършено и трудно приложимо.


На основата на тези критични и скептични нагласи към законите и законодателството като процес, голяма част от българите считат за оправдана и приемат сивата икономика."


65% от българите смятат, че "икономиката в сянка", както я наричат учените или "сивата икономика" е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Според учените тенденцията е тревожна, защото показва, че 2/3 то българите са с нагласата да посягат към нелегитимни практики, когато преследват материални цели.


37% са готови да работят без договор. Друга "сива практика", която екипът анализира е работата на фиктивен трудов договор. 42% са склонни да работят при минимално възнаграждение по договор като се доплаща "на ръка".


"Когато търсим причините за тази висока склонност и готовност за работа и участие в сиви практики, се обръщаме към нагласите и стереотипите за икономиката в сянка по принцип. Там различаваме два типа. По научному ние сме ги нарекли "порицаващи" и "рационализиращи" типове. В така наречените "порицаващи" стереотипи се оказва, че една много малка част от българите са склонни да осъдят категорично икономиката в сянка"- коментира ръководителят на екипа.


Само 22% подкрепят твърдението, че икономиката в сянка "удря по джоба" на всички. Според учените това е липса на съзнание, че всичко в икономическия живот е свързано.


Едва 37% от хората приемат икономиката в сянка като тежко морално престъпление, което накърнява социалните норми и разбирателството между хората. На мнение, че са необходими строги санкции, са само 35% от хората.


Според проучването близо 57 на сто от българите в никакъв случай не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Тревожен е делът на тези, които са склонни да не го спазят- 43%. Само 32% от хората са убедени, че повечето закони са добре написани и напълно приложими към реалния живот. 2/3 от хората преценяват законите като неадекватни  и неприложими, а половината от обществото не вярва в качеството на законодателството, каза за резултатите от изследването професор Ченгелова. Допълни, че тенденцията на критичност към законодателството е световна.


20% биха се възползвали от "вратички в законите", а 40 на сто са отговорили, че ще се замислят, но са изкушени да направят това.


Изследването включва и нагласите на българите към постигането на материални цели. Причината е, че много от теориите, които обясняват нелегитимно поведение включват хипотезата, че хората, фиксирани изцяло към материални цели, се стремят към тях с цената на всичко, обяснява професор Ченгелова. Според проучването 81% от хората си поставят предимно материални цели:


"От една страна това може да звучи шокиращо и стряскащо, но това не бива да ни учудва. Живеем в пазарно общество. Това е капитализъм. Капиталистическите ценности на първо място поставят преследването на материалното. Парите са основен измерител на успеха. Така че ние, живеейки в материалното общество, виждаме, че хората постепенно са разбрали инстинктивно или съзнателно, че трябва да се ориентират към постигането на материални цели. Нашето изследване фактически потвърди, че се движим в правилна посока. Цялата тази истерия около материалното трябва да се преживее, хората да си насмогнат, да задоволят своите потребности и тогава вече материалното остава на по-заден план и идва ред на идеалното."


Според професор Ченгелова основното послание на това изследване е, че е нужна промяна в политиките, така че да се даде възможност хората да повишат доходите си и да посрещат своите нужди без да използват незаконни средства.


Според писателя Николай Фенерски резултатите не са нито изненадващи, нито тревожни:


"Условията, при които живеем, правилата на играта са такива, че законът е "врата у поле", както се казва. Ако можем да минем покрай тази врата, ще минем, а през врата минават само баламите според народната мъдрост. Не смятам, че трябва всички да минаваме през тази врата, но и не смятам, че трябва да се вманиачаваме на тема правила. Когато на една малка уличка свети червено на светофара, а от двете страни не идва абсолютно никаква кола, до където стига погледът, да речем на 200 метра и в двете посоки, аз ще пресека. Не ме интересува дали някой ще ми наложи глоба, дали някой ме следи, аз ще пресека на 100%. Аз не съм робот, не искам да живея според светлинки и звуци. Искам да живея в свободен свят без рестрикции. Така че, ако законът е някакъв глупав и аз имам някакъв шанс да го заобиколя, без да ме накажат за това, без да влизам в затвора, с цената може би на административно нарушение, но не и на престъпление, има разлика между двете, тогава ще го направя. Понякога законите са такива, че няма смисъл да бъдат спазвани. Това е причината според мен много хора да ги заобикалят и да не ги спазват. Ние сме балкански хора. На Балканите нещата не са така, както в Холандия или Дания, например."


За сивата икономика вината е на работодателите, коментира Николай Фенерски, а в тази област спазването на закона трябва да бъде наложено:


"Вина носят тези работодатели, които няма да обеднеят, ако внасят пълната осигуровка на своите работници, ако спазват почивните дни и осемчасовия работен ден, защото това са постижения на европейската цивилизация, които се спазват навсякъде."


По темата потърсихме и мненията на видинчани. Чуйте звуковия файл!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45