Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съществуват добри практики за интеграция на малцинствата

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

От години се говори за  интеграцията на ромите. Случва ли се и какви добри практики има в тази насока, това бе обсъдено на кръгла маса във Видин под наслов "Модели на добри практики за интеграция на ромите". 

Сред добрите примери на форума бяха посочени медиаторите. Това са хората, които помагат на институциите в решаването на казуси от различен вид. В България моделът на здравния медиатор е въведен през 2001 г. от екипа на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Тогава пилотно се изпълнява проект в квартал "Изток" на град Кюстендил. Обучени са и първите пет здравни медиатори. "Вече имаме не само здравни, но и медиатори ангажирани с образованието и труда", коментира Петър Цветанов зам. председател на Националната мрежа на здравните медиатори:

"Програмата за здравните медиатори е един от примерите за добри практики... Предисторията на Националната мрежа на здравните медиатори започва през 2001 г., когато в България се заговори за сериозните проблеми в областта на здравеопазването и особено за затруднения достъп на малцинствата до системата на здравни услуги. Това води до трайни увреждания на здравето, проблеми с диагностициране на заболявания, които са сравнително лесно разпространявани - като туберкулоза и др., детска и майчина смъртност, ниско имунизационно покритие, предпоставка за възникване на епидемии. Очертава се тревожна картина на здравния профил на уязвимите групи... Въвеждането на професията на здравния медиатор беше нов и непознат модел за България, който адресира проблемите, свързани с достъпа до здравни и социални услуги сред групите в неравностойно положение в българското общество..."

Медиаторската професия е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат "интеркултурни посредници", в Холандия - "образователи на етническите малцинства", в Румъния и Молдова - "санитарни медиатори", в Словакия - "здравни медиатори",  в Сърбия - "теренни здравни работници".

"Преди стартирането на здравното медиаторство една Фондация направи едно изследване в няколко града и издаде доклад, наречен "Здравни проблеми при малцинствата - пътища и средства за тяхното преодоляване". В този доклад професор Търнев посочва, че ромите живеят 10 години по-малко. Това по себе си обосновава появата на здравните медиатори..." - коментира Сашо Ковачев, здравен  медиатор от сдружение "Лараго" Кюстендил.

През годините професията се разви от пилотна неправителствена дейност до държавна политика - от 2007 г. здравните медиатори се назначават от общините със средства, отпуснати от държавния бюджет.  Постоянните усилия на членовете на мрежата и успешната работа на здравните медиатори на терен доведоха до превръщането на Мрежата в най-голямата неправителствена организация в България, чиито членове ежедневно работят на терен, сред уязвимите общности.

Освен здраве и образование на ромската общност и е необходима и работа. Трудовата заетост е с ключова роля за интеграцията. 

"Фондация “Земята - източник на доходи” се стреми към позитивна промяна в обществото като дава уникалната възможност на бедни ромски семейства да се научат да бъдат успешни предприемачи и чрез земеделие да се издържат самостоятелно... Фондация "Земята - източник на доходи"  на много места в страната е помогнала за семеен бизнес на ромски семейства. Отглеждат овощни дървета, кози, зеленчукови градини, отварят магазини и др. Подобен модел от Фондацията се разработва и в община Хайредин в Северозападна България..." - заяви проф. Иван Пенов председател на Фондацията.
.

Сред участниците в кръглата маса бе и Цонко Цонев - безспорно позната личност, свързана с Каварна и рок музиката. През мандатите през които беше кмет, той успя да узакони ромските къщи и даже направи нов квартал. Защото освен здраве, образование и работа големия проблем на ромите е узаконяването на къщите им.

"В началото на първия ми мандат създадох сектор "Интеграция на малцинствата" към общинската администрация, в състава на който бяха включени трима роми. Те бяха отговорни за изработването на конкретни мерки за реализирането на националната политика по отношение на различните етноси. Така за първи път бе внедрен метод на работа, при който роми са пряко ангажирани с решаването на проблемите на ромското малцинство на територията на Община Каварна... Успяхме да създадем работна група в общината. Хората идваха и подпомогнати от служителите узаконяваха къщите си... Една земеделска земя я преобразувахме и прекарахме вода и електричество. Там хора строяха своите къщи..." -  разказа Цонко Цонев за модела за законно строителство и жилищно узаконяване в община Каварна.

Проблема с незаконните жилища е навсякъде. Във Видин бяха изградени социални жилища, но Красимир Кънев председател на Българския хелзински комитет не ги одобрява:

"...Проблема не се решава с построяването на социални комплекси... България има огромен жилищен фонд, а не го използва. Объркано ни е законодателството... В Европа няма и не може да има незаконно жилище. При нас нещата не са наред..."

Донка Панайотова - председател на сдружение "Организация Дром" смята, че Общината във Видин е успяла поне да узакони доста жилища в квартал "Нов път".

"...Около 30 до 40% са незаконните къщи в квартала... Трябва да се узаконят...." - смята тя.

Интересен пример за решаването на жилищните проблеми изнесоха от община Кула, където са ремонтирали пустеещи къщи и там са настанени роми. Така в града няма обособена ромска махала.

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56