Да си самодеец е чест и гордост

публикувано на 17.10.19 в 12:11

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника''.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В последните десетина години, масово българите се обръщат към корените си и се включват в самодейни състави, организират фестивали и родолюбиви събития. Модерно ли е да си самодеец или това е истинската любов към родината?

Сашо Каменов е дългогодишен самодеец към танцовия състав на читалище "Паисий Хилендарски" - град Димово. Според него заради застаряващото население, като че ли е изчезнал ентусиазма да си самодеец. Той смята, че самодейността не е мода, а трябва да я носиш в сърцето си:

"По самодейността се запалих още, като ученик през 1983 година... Доскоро танцувах, а сега съм в ръководството... В миналото имаше повече хора и повече състави... Човек трябва да обича това, което прави... Насила самодеец не се става... Факт е, че има много деца, които се обличат в носии..."

Мариана Димитрова е секретар на читалище "Светлина" в село Неговановци (община Ново село). Ето как коментира тя темата ни:

"Да си самодеец, се иска сърце и душа. Самодеецът не може да бъде студен, зъл и злопаметен... Само когато си постоянен и репетираш в студени зали, след тежък работен ден, при грижите, които всеки човек има, само тогава можеш да разбереш себе си и хората, които си докоснал със самобитния си талант, да усетиш неговата сила, красота и полза и да изпиташ чувство на удовлетворение, че си бил полезен някому и си влязъл с добри намерения в душата му..."

Каталина Иванова е ръководител на танцовия състав "Игривите опинки" в село Расово. Те са работещи хора, в активна възраст, но именно любовта към фолклора ги е накарал да станат самодейци:

"Не е мода. Да си самодеец това е чест... Самодееца е човек, който дава време, сили, чувства и емоции. Това са обикновени хора с различна професия, възраст, образование, убеждения. Хора, обединени около идеята да творят, да даряват радост на другите. Много често на празници те лишават семействата си от своето присъствие, за да зарадват хората... Един път заразен с искрицата на самодейността, оставаш в неин плен до края на дните си..."

Петя Петрова живее в София, но не забравя родното си село Гомотарци и през лятото направи един фестивал на детската носия. Днес тя подготвя с нейни приятели още един - на виното, през ноември. От младата жена лъха ведрост и оптимизъм за това, че искрата на българското няма да угасне.

"Хората наистина обичат България и заради това стават самодейци... Ние го правим в името на това да запазим традициите... В последните години на много места се създават танцови самодейни състави... Оптимист съм за бъдещето на самодейците..."

В анкета видинчани коментираха, че самодейците поддържат онзи пламък, което ни различава от целия свят. Организират фестивали и чрез тях пазят българското. Пренасят наученото от баби и дядовци и карат младите ги научат. Те се грижат традициите ни да са вечно живи.

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Да си самодеец е чест и гордост

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин