Със затруднения да отопляват домовете си са видинчани. Много от тях разчитат на социална помощ за ток или твърдо гориво:
Молбите за подпомагане за отопление през този сезон са приемани до края на октомври, съобщи Венцислав Боянов- директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- Видин. Домакинствата, които ще ползват целевата помощ са повече в сравнение с миналия отоплителен сезон:
"За отоплителния сезон 2019/2020 година в област Видин има депозирани 10 797 заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба №5 от 2008 година. Естествено най-много заявления-декларации има в най-голямата община - Видин. Това са 4 513 броя заявления… От подадените заявления-декларации са издадени заповеди за отпускане на целева помощ - 8951 броя и четири заявления са още в процес на обработка. Броят на издадените заповеди, с които е отказана помощта е 1842 или това са 17% от общо депозираните заявления. В сравнение с кампанията за предходния отоплителен сезон 2018/2019 година, през който са депозирани 9 167 заявления-декларации за подпомагане. Тогава са издадени заповеди за отпускане на целева помощ на 7 505 лица. Налице е увеличение на броя в сравнение с предходната година."
Според данни на Европейския комитет на регионите, около 11 % от населението на Европейския съюз - 54 милиона европейци, са засегнати от енергийна бедност. Въпреки това повечето държави членки на Европейския съюз, все още не откриват и не водят статистика на уязвимите потребители на енергия и не насочват правилно мерките по отношение на енергийната бедност. На две изследвания се опира анализа на Центъра за енергийна ефективност, който поставя проблема за енергийната бедност в България - данни от Националния статистически институт за доходите на домакинствата и разходите и данни от Европейската обсерватория за енергийна бедност. Аналитична обосновка на енергийната бедност в светлината на местните избори представи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект":
"Смятаме, че дискусията за местните избори подцени важността на темата за енергийно ефективното обновяване на сградите и неговите ефекти върху ограничаването на енергийната бедност и в доста сериозна степен, и върху замърсяването на въздуха в градовете, а бедността и въздуха очевидно са доста силно свързани. Идеята беше да се внесе тази тема като дискусия по време на дебатите между кандидатите в предизборните дискусии… Преди всичко трябва да кажем, че се потвърдиха данните от Европейската обсерватория за енергийна бедност, които ни поставят на първо място по два от четирите основни показателя за определяне на енергийно бедните домакинства. Въпреки че това предизвиква доста сериозни обществени реакции от ангажираните институции, тази негативна класация трябва да се вземе сериозно под внимание. Ако трябва да влезем в подробност, в случая, тези два индикатора са отговорите на анкетираните домакинства по анкетно проучване, финансирано от Европейската комисия на въпросите "До каква степен сте способни да отоплявате домовете си през зимата?" и съответно "До каква степен сте способни да си осигурите комфортни летни температури, т.е. да охлаждате домовете си в достатъчна степен ?". Тук сме убедително на първо място. При другия показател "Имат ли забавяне при плащанията си на сметките за енергия" сме на второ място след Гърция. Изследването е направено през 2017 година, т.е. отраженията на финансовата криза в Гърция са още очевидни и второто място далеч не е за завиждане. Нашите изследвания използваха един доста по-комплексен критерий. На базата на статистика на доходи и разходи на домакинствата се опитахме да оценим какъв би бил разполагаемият доход при заплащане на разходите за оптимално отопление на средно жилище от 65 квадратни метра, което е средният размер на жилищата, обитавани от българските домакинства... Няма нито европейска, нито национална дефиниция за енергийна бедност, тази показатели, които ние използваме са разработени от нас на базата на проучване на съществуващата литература, но вярваме, че са достатъчно показателни за ситуацията в България и съответно на тази основа би следвало да се предприемат политически мерки първо за приемане на национална дефиниция и второ за извеждане на голяма част от групите от тази ситуация."
Според Драгомир Цанев големият дял на хората, които попадат в категорията "енергийно бедни" е заради ниските доходи на населението и високите цени на електроенергията в сравнение с покупателната способност. Друга причина е лошото състояние на сградите, както от гледна точка на енергийна ефективност, така и на поддръжка на сградния фонд:
"В момента политическите мерки, които се прилагат за смекчаване на ефекта от енергийната бедност са общо взето свързани с целевите помощи за отопление или както ги познаваме помощи за дърва и въглища. Тези помощи макар че подсигуряват физическото оцеляване на социално слабите домакинства през зимните месеци първо не са достатъчни за достигане на нормално комфортно отопление и второ обхващат една много малка част от домакинствата, които са засегнати от енергийна бедност."
Според Драгомир Цанев не трябва да се подценява ролята на общините за преодоляване на енергийната бедност. Затова представеният от Центъра на енергийна ефективност анализ ще бъде разпространен сред българските общини с цел откриване на конструктивна дискусия за методите и конкретните действия на държавните и местните органи за справяне с проблемите, с невъзможността за поддържане на здравословна жилищна среда и замърсяването на въздуха.
Възможно решение на проблема с енергийната бедност предлага асоциация "Активни потребители". Домакинствата могат да се обединяват в т. нар. енергийни кооперативи и да изискват от властта да подпомага проекти за алтернативна енергия, обясни Асен Ненов от "Активни потребители". Според него в България стотици хиляди души страдат от това, че не могат да си осигурят нужното качество на живот, но понятие като енергийна бедност не съществува само в наредбите:
"Това е и причината енергийната бедност да не бъде адресирана много адекватно с мерки, които подпомагат така наречените "уязвими потребители"."
Повече в звуковия файл.
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..