Стефан Ангелов: "Един кмет трябва да се бори за всеки един човек "

В старите турски документи и в документите след Освобождението селището фигурира с името Долна Гнойница, което означава  място за угояване на добитък, тъй като от миналото населението се е занимавало с животновъдство. През 1950 , населеното място се преименува в Михайлово, на името на Михаил Кънчев - активен функционер на комунистическата партия и регионален ръководител на Септемврийското въстание 1923 година.

Селото е разположено в поречието на двете реки - Огоста и Барата, и това го прави естествен пътен възел, тук преминават шосетата от Оряхово за Монтана и София и това от Видин и Лом за Бяла Слатина, Плевен и Източна България. Климатът е умерено континентален. Зимите са студени, снеговити, с температури в средата на януари достигащи до минус 20 градуса. Летата са горещи, есените са мъгливи.  Земята е плодородна и благоприятства развитието на земеделие и скотовъдство.

Посреща ни кметът на село Михайлово- Стефан Ангелов, който вече трети мандат е избиран от местните хора:

"Нормално се работи, единственият проблем за селото е безработицата. Около 1 100 жители са, повечето са възрастни хора, имаме училище с около 80 ученика, детска градина с 50 деца. Хората работят в селското стопанство, по строежи, по програми. Пътуват даже до София. В момента има програма за хора с Телкове, около 30 човека са."

Според кмета най-сериозният проблем е липсата на работа. Хората намират препитание в селското стопанство, чакат програми, за да се включат, но това е временна заетост и е краткотрайно решение на проблема. Намират работа в по-големите близки градове, като това е един от вариантите за реализация. Село Михайлово е в община Хайредин и голяма част от проектите, които предстоят, са свързани с инфраструктурата. 

"Очакваме да се асфалтира центъра с главната улица, ще направим спортна площадка в училището. Животновъдството не е така развито като преди, има двама –трима с овце, с крави… Има местни кооператори, които са по-дребни, те помагат за футболния ни отбор "Балкански - Михайлово". Мислим и детски отбор да направим. Теренът ни е много добър, имаме ток, вода, бойлери.“

За футболния отбор, кметът е убеден, че от последно място ще отиде напред. Създаването на детски футболен отбор ще е от полза за местните деца, които имат потребност да спортуват. Стефан Ангелов е загрижен и за по-възрастните жители.

"Опитвам се да се грижа за всички възрастни хора, има хора, които по социални програми помагат на старите хора, надявам се да им помогнем. Възстановихме църквата, направихме курбан.."

Църквата "Св. Параскева“ е построена през 1873 година в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Преди години крадци я ограбват, взимат всички икони от иконостаса. Сега местните хора се опитват да я възстановят, но все не достигат средства.

Стефан Ангелов е живял и работил в чужбина- в Италия. Връщайки се през 2011 година се кандидатира за кмет на селото и вече осем години работи като такъв. Хайредин е родното му място, обича селото и уважава хората и се опитва да помогне на всеки един от тях:

"Обичам си селото, обичам си хората и тук ми е най-добре. Един кмет трябва да си обича хората и да се бори за всеки един човек като за себе си, и мисля, че хората го оценяват. На първо време бих осигурил работа, не са мързеливи хората, работни са. Нямаме кражби в селото. Имам две деца, ако дъщеря ми реши да остане тук, ще й помогна, аз се радвам децата ми да са тук."

Единственото желание на хората днес е да имат възможност да работят. А мненията им са истински и правдиви. 

"Не е лесно, труден е животът в Северозапада. Ние нямаме никакъв поминък, не можем да си изкараме прехраната. Стараем се да свържем двата края, най-нужното го имаме. Градини, кокошки, прасета- с това си помагаме, и трябва да сме здрави. Децата ни помагат на нас. Ние искаме промяна, но зависи от горе, от министерството….Имаше всичко едно време, ражда се всичко- и царевица, и слънчоглед, и домати, и пипер. Земята е ценна, едно време беше Тошково време…Работя тук, вкъщи си готвя, направила съм си буркани, трушии, месце нема, на магазина е по-евтино, отоплявам се с дръвца, 80-90 лв кубика….Моето дете учи в София, млади хора могат да живеят на село, но трябва да има работа…"

Село Михайлово е село, в което през годините образованието и културата са били на преден план. През 1889 година се построява училищна сграда- върху дареното от Найден Илчев голямо дворно място в центъра на селото. Учителите са оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските  традиции.

В селото има и хора, които са живата памет- един такъв човек е Ирина Маринова Петрова.  Родена в Михайлово, работила дълги години като библиотекар, смята, че читалището е това, което съхранява духа и историята на родния край.

Тя дава идея за създаване историята на селото в книга "Разказ за Михайлово", която излиза от печат през 2008 година, автор на книгата Цветан Стефанов Петров. И още една книга е издадена- "Родове от село Михайлово", в съавторство с Цветан Петров. Книгите са гордост за село Михайлово, хората си отиват, казва Ирина Петрова, а писмените паметници остават завинаги:

"Не е загърбено нито миналото, нито настоящето, нито погледа към бъдещето, и всеки със своя принос ще продължи това, което е било, за да се гордеем, че селото ни е оцеляло и ще продължава да живее, в което съм абсолютно убедена“

Читалище "Съзнание" е създадено през 1912 година по инициатива на учителите- баща и син - Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. Има и три танцови състава. Днес библиотекарят в село Михайлово е Галина Здравкова.

"Имаме 14 000 книги и 100 читатели, през лятото ни се увеличават децата –читатели. Имахме детска певческа група, но ръководителят й почина. Имаме три танцови състава, за младежи "Буен ритъм", за юношите "И- ха- ха", и за най-малките "Хоп-троп". И детска формация за модерни танци имаме. ...много добре работим с децата, водим ги по участия, подготвяме концерти, добре си сътрудничим с училището. Бабите се събират на празници. Петър Славков събираше автентични наши песни, с които се представяхме. Има записи от участията ни, от репетициите."

В село Михайлово е изграден Паметник на загиналите за Отечеството 53 войници във войните, който е по подобие на Докторския паметник в София, но с по-малки размери. Паметникът е построен през 1939 година, с доброволен труд и дарения.