Ще има ли достойни минимални заплати в целия ЕС?

По данни на Евростат около 110 млн. европейци са изложение на риск от бедност. Целта на предложението е техният брой да намалее.

"Европейски минимални заплати- това означава въвеждане на минимална заплата в съответствие с националната специфика. В момента Европейската комисия стартира обществен дебат по темата. Много важно е да се вземат предвид националните специфики. Намерението е във всяка от държавите-членки да има тази минимална доза сигурност, която ни позволява всички заедно да гледаме в една посока. Никой не говори за изравняване и за еднаква заплата във всички държави-членки. Целта е във всяка една от държавите да има фиксиран минимум, но в съответствие със спецификите на националната икономика", каза за Радио ВИДИН българският еврокомисар Мария Габриел.

Как би се отразило на България предложението на Еврокомисията?

В момента сме начело на класацията по най-ниска минимална заплата в общността- в България тя е 610 лева или малко над 300 евро. Над нас са Латвия, Румъния и Унгария. 10 са държавите, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Минимална заплата над хиляда евро получават в Испания, Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Ирландия. В Люксембург минималната месечна ставка на работника е най-голяма- 2090 евро. Знаем за какво стигат в България 600 лева, но как се справят хората с минимални доходи в другите страни? Попитахме Николай Георгиев от Видин, който е работил в няколко държави в Европейския съюз:

"В другите държави от ЕС хората с минимални доходи успяват да си посрещнат основните нужди и повече- не се лишават от храна, облекло, плащат наеми. Най-малко пари в чужбина съм получавал в Чехия- заплащането беше 115 крони на час, което е около минимума там, месечният ми доход беше около 25 000 крони (ок. 1950 лева, бел. ред), но с тези пари можете да живеете прекрасен живот. Голяма част от парите се спестяват. 1000 крони са достатъчни за храна, 3000 крони е квартирата и остава една добра сума, с която можете да разполагате. Последната държава, в която съм живял е Нидерландия- там получавах 10.25 евро на час, което осигурява много добра месечна заплата, но пък за тях това е много ниска заплата. В нито една държава, в която съм бил, местните жители не работят на минимална заплата- правят го само гастарбайтерите, като нас. Ако уеднаквят минималната работна заплата в целия ЕС, се надявам да не е равна на българската."

Евростат съобщи, че 30% от българите не могат да си плащат сметките за разлика от едва 2% в страни, като Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия. Подобряването на условията на живот на хората и борбата с бедността и социалното неравенство е централна част в политиките на Европейския съюз, декларират от Европейската комисия.

"Миналата година Европейският парламент излезе с предложение за единна минимална работна заплата от 750 евро за целия съюз. Това предложение не срещна голяма подкрепа. Сега Европейската комисия поставя на обсъждане предложение за единна методика, свързана с процент. Т.е. минималната работна заплата да е 60% от средната за съответната страна. За да се повишават обаче доходите в България, е наложително да се намали общата ставка на ДДС, да се въведат диференцирани ставки на ДДС, а също и необлагаем минимум на доходите. Трябва да се осъществи експертен, а не политически дебат по темата и да се вземе разумното решение", обясни икономистът Румен Гълъбинов.

Планът на Еврокомисията предвижда държавите от ЕС да определят минимални национални работни заплати в размер на 60% от медианната, а не от средната работна заплата за страната. Което не е в полза на работещите в България, смята Адриан Николов от Института за пазарна икономика:

"Това е по-скоро политическа декларация, че Европейската комисия има желание да се занимава с по-социални теми и по-директно да се намеси в социалната политика на държавите-членки. Съмнявам се, че ще видим в близко бъдеще единна методика за определяне на минималната заплата. Дори и да се приемат някакви насоки в тази връзка, едва ли ще имат задължителен характер. В Европа има прекалено много различни режими, прекалено много различни подходи, различна философия към определянето на минималната заплата и заплащането на труда. Едва ли старите страни-членки, като Германия, Франция, Швеция, ще се откажат от правото си самостоятелно да взимат решения за толкова важни неща, като социалната политика. Трябва да се има предвид, че предложението на ЕК е за минимална заплата в размер на 60% от медианната, а не от средната за страната заплата. Това за България би било не 750 лева (както се тиражира), а около 480 лева, което специално за нас ще доведе до забавяне на растежа на минималната заплата. При нас въвеждането на регионален елемент за определянето на минимална заплата, според мен, би било от полза особено за по-бедни области, като Видин, Враца и Монтана. Ако въведем по-ниска минимална заплата в такива региони, можем да решим много от проблемите със заетостта там, защото в тези региони основният проблем е трудният вход в пазара на труда и задържането на младите хора без високо образование на работа. Ако в тези области минималната заплата е по-ниска, ще има по-голям стимул работодателите да наемат повече хора, които все пак ще имат работа, макар и с по-ниска заплата. Мисля и че въвеждането на минимален необлагаем доход не е лоша идея за повишаване на доходите. Сега е моментът да се правят реформи, докато не е дошла поредната финансова криза."

Предстоят шестседмични консултации със социалните партньори. През април Комисията ще е готова с окончателния текст на промените. Дали ще са в полза на българските работещи или не- предстои да видим.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.