Хората в село Арчар искат работа

Село Арчар е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Създадено през II век като постоянна станция на римската дунавска флотилия. Оттук започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.

През 1981 - 1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 1990-те години и проектът замира.

Промените, настъпили след 1989 г., се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. От село с почти 4 000 души, сега наброява 2 700. По-голямата част от хората остават без работа и се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото, древна Рациария.  

Новият кмет на село Арчар е Боряна Георгиева, тя е родена във Враца, но по-голяма част от живота си е свързала със село Арчар. Средното си образование получава в училището в Арчар, завършва Медицински университет във факултета по обществено здраве в София. Работи дълги години като медицинска сестра във видинската болница "Света Петка". Кандидатира се за кмет след дълго мислене, защото е отдадена на своята професия като медицинска сестра. Решава да се кандидатира за кмет, защото разбира нуждите на местните хора и иска да им бъде в помощ:

"Общото е, че работиш в името на хората, основното е, че работя с хора и като кмет и като медицинска сестра. Като предизвикателство и като отговорност, но отговорността преобладава. ...Кандидатирах се, защото искам да работя за тези хора и да направя нещо добро за тях...Хората не искат много, търсят работа, населението ни е безработно, безработицата е най-наболелият проблем в нашето село. Част от хората работят на мелницата, това е основно. Имаше овощна градина, вакуумна фабрика... Към момента ще се работи по програми, в бъдеще ще се борим..."
 

Безработицата е основен проблем в село Арчар. Боряна Георгиева ще работи най-вече за подобряване живота на хората с цел осигуряване на работа и заетост. Основно ще се работи по програми - за лични и социални асистенти,  предпенсионна програма, която да обхване хората, на които им остават месеци и малко години до пенсия - смята кметът:

"Ще водим разговори, трябва  да обединим хората, а не да ги разделяме, повечето са на помощи, социални...Трябва да мислим за бъдещето на тези хора и да им се осигури някаква работа... Най-големите проблеми са финансови и безработицата също... В момента програма "Личен асистент" завърши и сега през януари отново се приемат молби... Имаме си лекар, който обслужва населението, аптека имаме и това е едно от хубавите неща... Младите хора могат да бъдат задържани тук с работа, защото и те имат желание да работят, но в момента няма какво."

Днес село Арчар  наброява 2 700 души, които работят най-вече в мелницата край селото, в земеделието, в град Видин и по програми. Младите хора в село Арчар имат желание да работят. Навремето жителите са били включени в строителни бригади, бригади водопроводчици и бояджии, и са работили в цялата област. Сред тези хора има много добри строители. 

 

По време на демокрацията, промените се отразяват неблагоприятно на селото. По-голямата част от хората остават без работа и се препитават предимно с иманярски набези на Рациария, други напускат родното си място, за да намерят препитание в чужбина и в големите градове.  Кметът Боряна Георгиева споделя:

"Това към момента е овладяно, имаме пазачи и се работи съвместно с полицейския участък, има подсигурена  охрана..."
 
Безработицата в селото води до кражби, не случайно там денонощно работи полицейски участък. Въпреки това местните не са спокойни: 

"Положението е много тежко, за едно работно място се борят 100 човека, работа няма никаква, след известно време ще има масово кражби, като няма какво да ядат хората, на първо място - да има работа...Живее се некакво, мъчим го...Нема работа, нема къде да се работи...всичко граби, не смееш да замръкнеш, полицията къде чули къде не чули...Идват тук купуват стари къщи, разградат къщата ... С голема мъка, с голема нищета, трудно, баба, трудно ..."
 

Село Арчар се нарежда сред най-големите културни центрове в област Видин със своя фолклорен ансамбъл и самодейни дейци на културата. Тук е построено читалище - сред най-големите в страната. В миналото тук е имало и театрална група от самодейци, играли са се много театрални постановки, посрещали са гости от столични театри. Традициите и днес продължават. Има танцов състав "Арчарица" -  8 жени и един мъж, които подготвят репертоар от народни хора и  участват в много регионални и национални  конкурси - споделя Светослава Илиева:

  

"Съществува от осем години, имаме изяви от пролетта до есента, имаме много медали, в Копривщица взехме плакет, две грамоти, в Пещера взехме първо място, тази година се подготвяме за Копривщица, трябват финанси  ..народните носии са в читалището, най-старите са от 60 години.."
 
Бъдещите проекти, които предстоят в Арчар, са  подобряване на инфраструктурата - асфалтиране на улици, нови детски площадки, озеленяване и създаване на приятна околна среда.  

Здраве, мир и разбирателство - това пожелава кметицата на село Арчар на своите съселяни, в селото има и много опитни възрастни хора, които споделят, че ще й помагат със съвети и с предложения, и най-важното - когато има желание за промяна и за работа - всичко се получава.

Повече чуйте в звуковия файл.