От данните става ясно, че българинът живее с доста страхове и притеснения, обобщи социологът Евелина Славкова:
"В проучването са тествани страховете на българите за тяхното лично бъдеще, страховете на българите по отношение бъдещето на България и притесненията им в световен мащаб. Прави впечатление, че българинът в най-голяма степен се притеснява за доходите си и по един или друг начин да не бъде материално обезпечен. На второ място е посочено здравето. За финансовите си възможности се притесняват от най-младите до най-възрастните, а по отношение на здравето- по-възрастните. Прави впечатление и че в българското общество освен материалните ценности, вече значение имат и постматериалните ценности, като опазването на околната среда. По отношение на България най-голямата тревога на българите продължава да бъде емиграцията на младите хора, липсата на лекари и на учители. В световен мащаб тревогите на българите са свързани основно с теми, които наблюдаваме в последните месеци- природни катаклизми, замърсяване на околната среда, пандемии. Всичко това показва, че нивото на тревожност в българското общество е доста високо."
69% от българите се притесняват от ниски доходи. Проучването сочи още, че половината от българите са притеснени да не забравим традициите, корените, обичаите си. 62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а само 28% - не. Близо 70 на сто от анкетираните се притесняват и за бъдещето на България.
Какви са притесненията на видинчани, попита Николай Хараламбов:
"Всичко ме притеснява в България- здравеопазване, съдебна система, пенсионна система. Не върви на добре България... Здравето много зависи от финансовото състояние. Притеснява ме това, което се случва в момента в България. Децата ни бягат от тук, защото виждат какво става. От 30 години няма нормална държава. Не се ли сложи край на тези простотии, които се вършат от управляващите, няма да стане. Като живееш постоянно в стрес, следствието е инфаркт, инсулт, онкологично заболяване, като живееш нормален живот, следствието ще бъде да си гледаш внуци и правнуци и да се радваш на дълголетие... Най-важното в личен план е здравето. За България ме притеснява това, че младите хора изчезват. Много малко са тези, които искат да останат тук..."
Като цяло българинът вече си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично, смятат социолозите и добавят, че независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително- излезлият от социална и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него.
"Нормално е хората да са притеснени за материалното си състояние, защото сме бедна държава. Освен това до преди демокрацията хората имаха друг манталитет и начин на живот. Все още има хора от това поколение, които са в работоспособна възраст и си спомнят времето, когато имаше работа за всички, имаше сигурност и когато те назначат на работа, получаваш някакви доходи. Сега нещата се промениха много, защото вече не е сигурно дали ще имаш работа, дали ще останеш на тази работи и дали ще получиш доходи. Това стресира хората. Тези, които са живели в онова време, няма да го преодолеят никога. Това трябва да се изживее и да дойдат младите хора. Родителите обаче не могат да предадат на децата си новите умения, които са необходими за това време, защото самите родители ги нямат- да застраховаш, да инвестираш, да спестяваш и пр. Така и на децата става трудно да се адаптират към новите условия, борят се на принципа "проба-грешка". Освен това българинът не обръща внимание и на здравето си- заради това сме на първо място по инсулти, инфаркти и т.н. Но си мисля, че това се променя с времето и младите хора обръщат повече внимание на здравословния начин на живот и на екологията за разлика от по-възрастните. Основен проблем у нас е, че няма приемственост между поколенията. Дори традициите и празниците са различни в различните поколения. В по-богатите страни битовите проблеми са решени и там обръщат внимание на по-глобални неща, като екология здравословен и целесъобразен начин на живот. Ние вървим в тази посока бавничко, но ще стане, защото сме част от света и не можем да бъдем встрани от него", смята психологът Катя Райчева.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..
Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..
"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града. "Ние от около 8..
В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път. Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи? Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания? Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки? Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков..
Повече от половината фирми у нас не смятат да наемат работници в близките 6 месеца. Това показва проучване на Българската конфедерация по заетостта, в което са участвали близо 1200 компании в страната. От тях 20% планират да намалят броя на служителите си през следващата половин година. Други 24% не са сигурни дали ще разширяват или ще..