От данните става ясно, че българинът живее с доста страхове и притеснения, обобщи социологът Евелина Славкова:
"В проучването са тествани страховете на българите за тяхното лично бъдеще, страховете на българите по отношение бъдещето на България и притесненията им в световен мащаб. Прави впечатление, че българинът в най-голяма степен се притеснява за доходите си и по един или друг начин да не бъде материално обезпечен. На второ място е посочено здравето. За финансовите си възможности се притесняват от най-младите до най-възрастните, а по отношение на здравето- по-възрастните. Прави впечатление и че в българското общество освен материалните ценности, вече значение имат и постматериалните ценности, като опазването на околната среда. По отношение на България най-голямата тревога на българите продължава да бъде емиграцията на младите хора, липсата на лекари и на учители. В световен мащаб тревогите на българите са свързани основно с теми, които наблюдаваме в последните месеци- природни катаклизми, замърсяване на околната среда, пандемии. Всичко това показва, че нивото на тревожност в българското общество е доста високо."
69% от българите се притесняват от ниски доходи. Проучването сочи още, че половината от българите са притеснени да не забравим традициите, корените, обичаите си. 62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а само 28% - не. Близо 70 на сто от анкетираните се притесняват и за бъдещето на България.
Какви са притесненията на видинчани, попита Николай Хараламбов:
"Всичко ме притеснява в България- здравеопазване, съдебна система, пенсионна система. Не върви на добре България... Здравето много зависи от финансовото състояние. Притеснява ме това, което се случва в момента в България. Децата ни бягат от тук, защото виждат какво става. От 30 години няма нормална държава. Не се ли сложи край на тези простотии, които се вършат от управляващите, няма да стане. Като живееш постоянно в стрес, следствието е инфаркт, инсулт, онкологично заболяване, като живееш нормален живот, следствието ще бъде да си гледаш внуци и правнуци и да се радваш на дълголетие... Най-важното в личен план е здравето. За България ме притеснява това, че младите хора изчезват. Много малко са тези, които искат да останат тук..."
Като цяло българинът вече си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично, смятат социолозите и добавят, че независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително- излезлият от социална и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него.
"Нормално е хората да са притеснени за материалното си състояние, защото сме бедна държава. Освен това до преди демокрацията хората имаха друг манталитет и начин на живот. Все още има хора от това поколение, които са в работоспособна възраст и си спомнят времето, когато имаше работа за всички, имаше сигурност и когато те назначат на работа, получаваш някакви доходи. Сега нещата се промениха много, защото вече не е сигурно дали ще имаш работа, дали ще останеш на тази работи и дали ще получиш доходи. Това стресира хората. Тези, които са живели в онова време, няма да го преодолеят никога. Това трябва да се изживее и да дойдат младите хора. Родителите обаче не могат да предадат на децата си новите умения, които са необходими за това време, защото самите родители ги нямат- да застраховаш, да инвестираш, да спестяваш и пр. Така и на децата става трудно да се адаптират към новите условия, борят се на принципа "проба-грешка". Освен това българинът не обръща внимание и на здравето си- заради това сме на първо място по инсулти, инфаркти и т.н. Но си мисля, че това се променя с времето и младите хора обръщат повече внимание на здравословния начин на живот и на екологията за разлика от по-възрастните. Основен проблем у нас е, че няма приемственост между поколенията. Дори традициите и празниците са различни в различните поколения. В по-богатите страни битовите проблеми са решени и там обръщат внимание на по-глобални неща, като екология здравословен и целесъобразен начин на живот. Ние вървим в тази посока бавничко, но ще стане, защото сме част от света и не можем да бъдем встрани от него", смята психологът Катя Райчева.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..