За Великден- BG агнета и яйца

''Земята, която ни храни''- 14.04.2020 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Търговските вериги се задължават да предлагат българска продукция на местни или регионални производители. Сред гамата от продукти, които трябва да се предлагат, е и пчелния мед. Ще се възползват ли пчеларите от дадената им възможност- коментира Петър Младенов, председател на видинското пчеларско дружество "Димитър Балев".

"Идеята в регионалните хипермаркети да се продава регионален пчелен мед е добра. Така или иначе, ние сме познати на нашите потребители... Идеята е добра, предстои да видим как ще се реализира... Ако хипермаркетът приеме да продава регионален мед, трябва да се прецизира начинът на плащане, защото, доколкото знам, има забавяне... Членовете на дружеството са свободни да вземат решение дали това ще се появи като пазарна ниша да реализират поне малка част от произведената продукция. Защо не, ако хипермаркет от Видин влезе във връзка с хора от пчеларското друество, можем да говорим за някакви взаимни действия. Така по-лесно се работи-. група от производители, а не всеки поотделно да се договаря- така е по европейски."

Мляко и млечни продукти, произведени изцяло от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители, са останалите продукти, които могат да се предлагат в търговските вериги.

Олег Прокопиев е изпълнителен директор на птицевъдния комбинат в Мизия. Той има опит в преговорите с търговските вериги и смята, че малките производители не са конкурентоспособни:

"Може би няма да могат във всички стоки, защото чуждите стоки се субсидират и излизат по-евтини от българските. Проблем ще е, защото са малки. И в Холандия са малки, но са се обединили в кооперации, в една кооперация има над 10 000 кооператори, които произвеждат. Така че всичко е въпрос на организация... Иначе много се радвам, тази борба сме я започнали преди много години. А изискванията на веригите са големи- трябва да имаш определен обем продукция, да си конкурентен като количество; трябва да има системи за контрол; трябва да имаш възможност да участваш във всичките им промоции и отстъпки; стоката трябва да има и добър външен вид."

Имаме производство на агнешко месо, което е достатъчно, за да задоволи националното ни потребление. Това каза на брифинг преди седмица министърът на земеделието Десислава Танева. Съгласно заповед на Агенцията по храните, всички овцевъди, които имат съответните условия и в присъствието на официален ветеринарен лекар, могат да колят животните си във фермите и да ги предлагат на клиенти.

"Агне направо от фермата- възможно и удобно е, но ако се прави постоянно, а не само сега заради ситуацията. Навсякъде е разрешено това...Това е облекчение за нас", смята Димитър Иванов, собственик на овцефермата в Репляна. Фермата му е включена и в списъка на БАБХ за онлайн продажба на продукти от овче мляко.

600 глави наброява стадото във фермата в село Репляна. Там се отглежда местната порода реплянска овца. Същата порода преобладава и в стадото на Веселин Гоцов. Той отглежда овце в монтанското село Безденица. Как гледа Веско на предоставената им възможност да предлагат на клиентите заклани агнета:

"Личното ми мнение е, че е добро, но има едно голямо "НО". Прави се една седмица преди празниците, а много ферми не са регистрирани по чл. 137. Регистрираните трябва да изпълнят редица изисквания за хигиена, с допълнително помещение. Освен това, решението е с наредба на министъра- ако се смени правителството и министъра, следващият може да има други идеи. А ако аз съм вложил много средства, за да мога да спазя изискванията, после отменят възможността за клане, това вложение ми отпада. За мен тези неща трябва да са формирани във времето като някаква сигурност...Сама по себе си идеята е хубава- нещо най-накрая се разрешава. Ще мине извънредното положение, ще измислят нещо друго- резултатът ще е минимален за някой, който вече е готов.... А тези, които не са регистрирани по този член, да инвестират, защото така можеш да участваш по различни мерки. Хубаво е хората да се регистрират, да инвестират, защото няма начин как да вземеш, ако не дадеш..."

Вече 19-ти сезон Веселин Гоцов е неотлъчно до животните си. Стадото му е от овце и кози- почти 400 на брой. Той е убеден, че трябва да се мисли за малкия производител, а родното производство трябва да се подкрепя.

"В една такава ситуация, ако ние нямаме производство- какво става? Ако не е гарантиран пазара за собствената ни продукция и ако не можем да изхраним собствения си народ, закъде сме тогава?"

Към колегите си Веско има препоръка да се съобразяват с покупателната способност на хората- особено в този момент:

"Всеки се опитва да надуе цената, но това не е редно. Да, фуражът е скъп, но на коя база да искам по-висока цена, при положение, че само за седмица бюрото по труда вече гъмжи от безработни. Откъде тези хора ще вземат, за да си купят... Трябва да се преценява реалната обстановка..." - смята Веселин Гоцов. Той обича животните си и е убеден, че всичко трябва да се прави с любов. Не е от мрънкащите и недоволни наши сънародници, на които все някой за нещо е длъжен. Не че няма трудности, но е свикнал с тях и ги приема като поредното предизвикателство.

Какво е Великден без шарени яйца? Олег Прокопиев, изп. директор на птицевъдния комбинат в Мизия, дава съвети как да разпознаваме българските. Споделя, че на този етап няма проблем с вноса:

"Има търсене, държим ниски цени...Тази година нямаме проблем с вноса, защото миналата седмица беше католическият Великден, сега транспорта е по-бавен и най-вероятно ще закъснеят. Основният внос е от Полша, откъдето идват основно бели яйца- при нас се произвеждат червени."

Когато купуват яйца, потребителите трябва да обръщат внимание на надписа, който съдържа информация за това къде и как са произведени, каза Олег Прокопиев:

"Първо има BG, което означава, че са български или PL- полски. Има цифричка, която означава начинът на отглеждане- ако е 1, са свободни кокошки, ако е 2- на скаров под, 3- в клетка. Накрая е яйцесклад и ферма. Това са цифрите, които са написани на яйцето и по тях може да провериш къде е произведено яйцето и начина на отглеждане. Яйцата имат и размери- от S до XL."

Традицията повелява в на Велики четвъртък да се шарят яйцата за Великден. Всяка домакиня се старае да ги украси по най-хубавия начин, а навръх празника всяко дете търси яйцето-борец - възможно ли е да го разпознаем- чуйте в звуковия файл.

За празника Олег Прокопиев пожела на потребителите: "Да са здрави и да предпочитат българските яйца!"

Споделете

За Великден- BG агнета и яйца

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Алекс и зайците...

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

За БНР

Радио Видин