Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще разказваме за коронавируса след години?

Етнология и пандемия

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Какво ще си разказват българите за короновируса след години? Учени от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която да вникнат в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори. Във Фейсбук страницата на Института бе създадена и темата "Етнология и епидемия".


"Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятахме, че фолклорните образи на болестта са част от миналото, COVID-19 ни връща в настоящето", коментира доц. д-р Вихра Баева и поясни целите на проучването: "Едната част е да съхраним това, което се случва в момента, а другата да го съхраним. На тази база следим всички публикации и ги събираме... Може би не всички си дават сметка, че ние сме свидетели на едни исторически събития и те трябва да бъдат разказани... Всяка епоха си има своите известни хора. В случая генерал Мутафчийски е събирателен образ. Имаше чорапи с него, вицове...".


Успоредно с рубриката "Етнология и епидемия" етнолозите от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията.  Според гл. ас. д-р Ивайло Марков на хората най-много им липсва възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това:

"По данните, които събираме на хората им липсва пътуването и срещите с близки и познати... Искат да пътуват и това ще направят най- напред... Всичко това което имаме в анкетата ще съберем в научен труд...".


Потърсихме и мнението на видинчани за това, кое е първото нещо, което ще направят след края на извънредното положение:


"Първото което ще направя след края на всичко това е да се видя с приятели... Ще запомня маските и брифингите... Наложили са ни правила и трябва да ги  спазваме... Аз ще разказвам за липсата на адекватни мерки. Дано всичко по-бързо свърши, че да пътуваме спокойно..."


Бедствията и епидемиите в миналото са оставили дълбоки следи във фолклора ни, смята директора на РИМ-Видин Десислава Божидарова:


"Дълбоко във фолклора ни са останали следи от чумата и шарката... Народът ни помни бедствията и ги има и в обреди, и в песни, и в предания... Цели селища са се местили заради чумната епидемия... Никога не са наричали чумата по име, а с различни прякори... И случващото се в момента ще влезе във фолклора...".


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След пет години една трета от работещите в болницата във Видин ще са пенсионери

Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години. Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в..

публикувано на 04.12.24 в 16:31

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45