Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ще разказваме за коронавируса след години?

Етнология и пандемия

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Какво ще си разказват българите за короновируса след години? Учени от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която да вникнат в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори. Във Фейсбук страницата на Института бе създадена и темата "Етнология и епидемия".


"Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятахме, че фолклорните образи на болестта са част от миналото, COVID-19 ни връща в настоящето", коментира доц. д-р Вихра Баева и поясни целите на проучването: "Едната част е да съхраним това, което се случва в момента, а другата да го съхраним. На тази база следим всички публикации и ги събираме... Може би не всички си дават сметка, че ние сме свидетели на едни исторически събития и те трябва да бъдат разказани... Всяка епоха си има своите известни хора. В случая генерал Мутафчийски е събирателен образ. Имаше чорапи с него, вицове...".


Успоредно с рубриката "Етнология и епидемия" етнолозите от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията.  Според гл. ас. д-р Ивайло Марков на хората най-много им липсва възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това:

"По данните, които събираме на хората им липсва пътуването и срещите с близки и познати... Искат да пътуват и това ще направят най- напред... Всичко това което имаме в анкетата ще съберем в научен труд...".


Потърсихме и мнението на видинчани за това, кое е първото нещо, което ще направят след края на извънредното положение:


"Първото което ще направя след края на всичко това е да се видя с приятели... Ще запомня маските и брифингите... Наложили са ни правила и трябва да ги  спазваме... Аз ще разказвам за липсата на адекватни мерки. Дано всичко по-бързо свърши, че да пътуваме спокойно..."


Бедствията и епидемиите в миналото са оставили дълбоки следи във фолклора ни, смята директора на РИМ-Видин Десислава Божидарова:


"Дълбоко във фолклора ни са останали следи от чумата и шарката... Народът ни помни бедствията и ги има и в обреди, и в песни, и в предания... Цели селища са се местили заради чумната епидемия... Никога не са наричали чумата по име, а с различни прякори... И случващото се в момента ще влезе във фолклора...".


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45